Лазар Аргиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лазар Аргиров
български иконописец
Роден
Лазар Аргиров в Общомедия

Лазар Аргиров е български иконописец, един от най-видните представители на Мелнишкото художествено средище през XIX век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Аргиров е роден в Мелник. Активно работи във втората половина на XIX век, като за разлика от предходниците си подписва част от творбите си. Първият му известен подпис е от Мелник, на иконата на „Възнесение Илиево“ в храма „Св. св. Петър и Павел“, чийто гръцки надпис гласи: „Δια συνδρομης τὤ δουλων του Θεου Αναστασιου Μαριαι Κωνσταντινου Ηλία καί των αδελφων εις μνημοσινον αυτον διά χειρος Λαζαρου Αργυρος 1862 εν Μελν οκτοβριου“ (превод: „Чрез спомоществуванието на рабите Божи Анастасиос, Мария, Константинос, Илияс и братятата му за упоменание тяхно; чрез ръката на Лазарос Аргирос, 1862 в месец октомври“).[3][4]

Иконата „Възнесение Илиево“ от храма „Св. св. Петър и Павел“ в Мелник, 1862 г.

Рисува в църквите „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Антоний“ в родния му Мелник, „Свети Димитър“ в Малки Цалим, „Свети Пророк Илия“ в Голем Цалим, „Свети Атанасий“ в Хърсово, „Свето Успение Богородично“ в Бождово. Работи и в църквата „Св. св. Козма и Дамян“ в Свети Врач.[5] В средата на 60-те години твори в Струмишко, където участва в рисуването на иконостасите в църквите „Възнесение Господне“ в Робово (1865) и „Свети Илия“ в Попчево.[6]

Лазар Аргиров е автор на царски двери от 1869 година от църквата „Свети Атанасий“ в Сенгелово (Ангистро), както най-вероятно и на стенописите в храма от 1859 г.[7] В светилището има плъзгаща се врата, изобразяваща Христос със Светия Граал. На нея има надпис от Лазар Аргиров:

Надписът върху плъзгащата се врата в Сенгелово
„Свети Харалампий“ на Лазар Аргиров, 1868 г., църквата „Свети Николай“ в Мелник, дърво, яйчено-маслена техника, размери 87Х53
+ Δια δαπάνη τον δούλων του Θεού Αθανάσι Αλεξίου από Τζοφλίκι

εις μνημόσινον αυτόν εν έτει Σωτηρίω 1869 Μαΐου 9. χείρ Λαζάρου
Αγιογράφου εκ Μελένικον[8]

В Сенгелово Аргиров се показва като зограф напълно верен на поствизантийските традиции в иконописта от средата на XIX век.[9]

В Мелник изписва стените на малката църква „Свети Антоний“ и оставя надпис на гръцки език, който в превод гласи „Настоящият свети храм на името на светия отец наш Антоний Велики бе изграден из основи и бе изографисан с иждивението на господата Йоанис Алексиу Чиери и Панайотис Караджа и на христолюбиви люде, чрез грижата на препочтения господин Зисос Трифонос, в 1881 г., 10 януари, чрез ръката на Ласарос Аргирос“.[3][10] В „Свети Антоний“ Аргиров разчупва канона в иконописта и включва светски мотиви, като заменя традиционни религиозни сюжети с изображения на цветя и драперии.[3]

Аргиров подържа контакти със Стефан Веркович в Сяр. В писмо до него от 12 ноември 1869 година се подписва като Лазаръ Иконописецъ Блъгаринъ.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия Пирински край, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. с. 30.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 275.
  3. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 276.
  4. Gerov, Georgi. Icons from Melnik and the Melnik Region, Bulgaria. Pensoft Publisers & ARS Millenniums MMM, 2007. ISBN 9789546422859.
  5. Стотици санданчани се стекоха на празничната литургия в най-стария сандански храм - „Св. Св. Козма и Дамян”. // Българско национално радио. Радио Благоевград, 2012-12-11. Посетен на 2014-11-11.
  6. Николовски, Антоние. Сликарството на XIX век во Струмичкиот краj. - В: Зборник на трудови. Струмица, 1989, стр. 155-156.
  7. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 105.
  8. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 102.
  9. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 106.
  10. Енциклопедия Пирински край, том 2. Благоевград, 1999. с. 451.
  11. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“, София, 1969, Издателство на Българската академия на науките, стр. 403.
     Портал „Македония“         Портал „Македония