Свети Антоний (Мелник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Антоний.

„Свети Антоний“
Basilica of Saint Anthonius, Melnik.jpg
храмът от запад
Map of Melnik.png
41.5239° с. ш. 23.3958° и. д.
„Свети Антоний“
Местонахождение в Мелник
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Мелник
Вероизповедание Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Тип на сградата еднокорабна църква
Време на изграждане 1869 г.
Съвременен статут периодично действащ храм
„Свети Антоний“ в Общомедия

„Свети Антоний Велики“ е възрожденска църква в град Мелник, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата с национално значение, като част от културно-исторически резерват „Мелник“.[1][2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис от 1881 година

В архитектурно отношение църквата е еднокорабна и едноабсидна с женско отделение в западната част. Според запазен надпис, поставен над входната врата отвън е построена в 1869 година.[3] Вероятно е изградена върху основите на по-стар храм.[2]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът - рисуван таван, мебели, иконостас, полилей и свещници, е типичен за Мелнишката художествена школа. Според обстойния дарителски надпис интериорът и е обзаведен и украсен през 1881 година. Изписването на църквата е дело на мелнишкия зограф Лазар Аргиров и негови помощници.[2] От стенописите само изображението „Богородица Ширшая небес“ в абсидата е създадено съгласно православния канон.[2] По останалите стени са изобразени драперии, цветя и дори натюрморт. Стенописите отразяват периода на раждането на светската живопис в лоното на църковната.[2] Рисуваният дървен иконостас с царските му двери е ценно произведение на изкуството. Върху подиконните табла има букети с цветя и плодове. Иконите са на Лазар Аргиров и негови помощници. На Аргиров са храмовата икона на проскинитария, няколко царски икони и изображението на Свети Антоний от празничния ред.[2] Иконите „Матер Божия“ и „Света Богородица Честнейшую Херувим“ са от XVIII век.[1] На рисувания касетиран таван е изобразен Христос Вседържител върху платно в централен медальон. Балконът също е изписан, както и колонадата.[2]

Вярва се, че в църквата намират чудотворно изцеление душевноболни хора. И до днес тук е запазена желязна верига за която някога са връзвали онези от болните, които буйствали.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Храм „Свети Антоний Велики“, Мелник. // Дигитална култура за регионално сближаване. Посетен на 2014-11-27.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.
  3. Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84.
  4. По молитвите на свети Антоний
  5. Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84.
     Портал „Македония“         Портал „Македония