Свети Антоний (Мелник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Антоний.

„Свети Антоний“
Basilica of Saint Anthonius, Melnik.jpg
Храмът от запад
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Мелник
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Арх. наместничество Санданско
Тип на сградата еднокорабна църква
Време на изграждане 1869 г.
Съвременен статут периодично действащ храм
„Свети Антоний“ в Общомедия

„Свети Антоний Велики“ е възрожденска църква в град Мелник, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата с национално значение, като част от културно-исторически резерват „Мелник“.[1][2]

Ктиторски надпис[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис от 1881 година

Ктиторският надпис, изписан на южната стена на наоса, гласи:

† Ο ΠΑΡΩΝ ΙΕΡΟC ΝΑΟC ΕΠ

ΟΝΟΜΑΤΙ ΤΟΥ ΟCΙΟΥ ΠΑΤΡΟC ΗΜΩΝ

ΑΝΤΩΝΙΟΥ ΤΟΥ ΜΕΓΑΛΟΥ ΑΝΩΚΟΔΟΜΗΘΗ

ΕΚ ΒΑΘΡΩΝ Κ(ΑΙ) ΕΖΩΓΡΑΦΗΘΗ ΔΑΠΑΝΗ ΜΕΝ

ΤΩΝ ΚΥΡΙΩΝ ΙΩΑΝΝΟΥ ΑΛΕΞΙΟΥ ΤΖΙΕΡΗ Κ(ΑΙ) ΠΑΝΑΓΙΩΤΟΥ

Θ. ΚΑΡΑΤΖΑ Κ(ΑΙ) ΛΟΙΠΩΝ ΦΙΛΟΧΡΙCΤΩΝ. ΕΠΙCΤΑΣΙΑ ΔΕ ΤΟΥ

ΤΙΜΙΩΤΑΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ ΖΗCΟΥ ΤΡΥΦΩΝΟΣ ΕΝ ΕΤΕΙ 1881. Ιανουαρ(ίου) 10

χείρ λαζάρου Π(ετρα)κ(ίδη) αγιογράφου.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение църквата е еднокорабна и едноапсидна с женско отделение в западната част. Според запазен надпис, поставен над входната врата отвън е построена в 1869 година.[4] Вероятно е изградена върху основите на по-стар храм.[2]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът – рисуван таван, мебели, иконостас, полилей и свещници, е типичен за Мелнишката художествена школа. Според обстойния дарителски надпис интериорът ѝ е обзаведен и украсен през 1881 година. Изписването на църквата е дело на мелнишкия зограф Лазар Петракидис и негови помощници.[2] От стенописите само изображението „Богородица Ширшая небес“ в апсидата е създадено съгласно православния канон.[2] По останалите стени са изобразени драперии, цветя и дори натюрморт. Стенописите отразяват периода на раждането на светската живопис в лоното на църковната.[2] Рисуваният дървен иконостас с царските му двери е ценно произведение на изкуството. Върху подиконните табла има букети с цветя и плодове. Иконите са на Лазар Аргиров и негови помощници. На Аргиров са храмовата икона на проскинитария, няколко царски икони и изображението на Свети Антоний от празничния ред.[2] Иконите „Матер Божия“ и „Света Богородица Честнейшую Херувим“ са от XVIII век.[1] На рисувания касетиран таван е изобразен Христос Вседържител върху платно в централен медальон. Балконът също е изписан, както и колонадата.[2]

Икона на Свети Атанасий Атонски със сцени от живота му и светци е датирана 1757 година и има надпис „† CΑΒΒΑ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ ΤΟΥ / ΛΑΥΡΑC ΑΦΙΕΡΟCΗC / ΔΕΗCΗC ΠΡΟΗΓΟΥΜ(ΕΝΟΥ) / Κ(ΑΙ) ΔΑΠΑΝΥ ΑΥΤΟΥ / ΤΟ ΕΤΥ αψνζ : (=1757) / [η αυγου]στου μη[νί]“.[5]

Вярва се, че в църквата намират чудотворно изцеление душевноболни хора. И до днес тук е запазена желязна верига за която някога са връзвали онези от болните, които буйствали.[6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Храм „Свети Антоний Велики“, Мелник. // Дигитална култура за регионално сближаване. Посетен на 27 ноември 2014.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.
  3. Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του. // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 75. (на гръцки)
  4. Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84.
  5. Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του. // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 77. (на гръцки)
  6. По молитвите на свети Антоний
  7. Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България