Свети Атанасий (Сенгелово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Αγίου Αθανασίου
Greece relief location map.jpg
41.3933° с. ш. 23.4061° и. д.
„Свети Атанасий“
Местоположение в Гърция
Вид на храма православна църква
Страна Гърция Гърция
Населено място Сенгелово
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Валовищка
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане XIX век
Съвременен статут действащ храм

„Свети Атанасий“ (на гръцки: Αγίου Αθανασίου) е българска възрожденска православна църква в село Сенгелово (Ангистро), Егейска Македония, Гърция, част от Валовищката епархия.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена на хълм на няколко километра северозападно от селото, преди входа му, до самата граница с България. В архитектурно отношение представлява типичната за средата на XIX век трикорабна базилика без нартекс и с размери 11,75 m. ширина и 17,54 m дължина без централната апсида. В средата на западната стена се издига внушителна четириетажна камбанария с правоъгълна форма и размери долу 2,84 m на 3,70 m. Първите два етажа са с широк сводест отвор на всяка страна, а горните два - с по два сводести отвора. Камбаната е с надпис на български език.[1] На западната стена от камбанарията започва открит трем на дървени колони, който продължава и по цялата южна стена. Църквата е с два входа, единият на запад и един от южната страна. Над южния вход има ниша с изображение на светеца покровител.[2] На северната стена няма прозорци, а на южната има пет малки над покрива на трема. На изток има един прозорец над апсидата. Светилището завършва на изток с три полукръгли ниши, като отвън се подава само централната апсида, която е по цялата ширина на кораба, а другите две влизат в зида. Полукръгли ниши има и от север и от юг. Зидарията е проста - от дялан камък и хоросан, като зидовете са белосани.[3] В интериора трите кораба са разделени от два реда колони с п-образни аркади.[1]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Над западния вход има доста повреден стенопис на светеца покровител, изобразен в архиерейски одежди, с евангелие в ръка и благославящ. Във вътрешността са изписани всички стени. В западната част на северната стена над прозореца има остатъци от сцената Убийството на младенците.[3] По-нататък на изток е изобразен гол светец, може би Свети Онуфрий. Следва Архангел Михаил с меч, отнасящ душата на възрастен мъж и Страшният съд с гръцки надписи: Η ΔΕΥΤΕΡΑ ΠΑΡΟΥΣΙΑ // ΤΟΥ ΧΡΙΣΤΟΥ[4] и ΚΑΙ ΕΚΡΙΘΗΣΑΝ ΟΙ ΝΕΚΡΟΙ ΕΚ ΤΩΝ ΓΕΓΡΑΜΕΝΩΝ ΕΝ ΤΟΙΣ // ΚΑΙ ΕΙ ΤΙΣ ΟΥΧ ΕΥΡΕΘΗ ΕΝ ΤΗ ΒΙΒΛΩ ΤΗΣ ΖΩΗΣ.[5]

Живописта на южната стена е в три зони. Над входа има благославящ монах в голяма схима, чийто надпис е изтрит. До него има аскет и Свети Тодор, според надписа Θεόδωρος. Надписите и на двамата са били на български и са изтрити, като е подновен на гръцки само единият.[5] Над тях във втората зона е Чудото на изцелението на обладаните. Под прозореца са апостолите Петър и Павел с модел на църква с купол в ръце. След тях в долната зона са двама прелати с архиерейски митри.[6] Десният носи свитък с надпис ΕΞΑΙΡΕΤΩΣ ΤΗΣ ΠΑΝΑΓ- / ΙΑΣ ΑΧΡΑΝΤΟΥ. Заедно държат общ свитък, на който се чете само първият ред ΟΙ ΛΕΓΟΝΤΕΣ... В средната зона е Христос със самарянката. Сцената има полузаличен надпис на български. В третата зона е чудото с излекуването на парализирания. След това, под прозореца изобразени светците Козма и Дамян. Виждат се гръцки надписи - вляво ΑΓΙΟΣ, а вдясно от втория светец ΔΑΜΙΑΝΟΣ, като между тях има надпис на български ΚΟЗΜΑ ДΑΜИΑ. Във фриза на прозореца вдясно е Света Екатерина, а вляво Свети Трифон с надписи на български CB. EKATEPИНА и CB. TP[И]ФОН. След това на изток в долната зона са един йерарх и Свети Христофор с надпис на български CB. XPИCOФOPЪ. В средната зона е отричането на Тома с надпис ΗΕΒΕΡΗИ ΤΟΜΑ,[7] а в третата зона са Мироносците. Във фриза на прозореца отдясно е Свети Пантелеймон, а отляво Свети Мина с копие и мъченически кръст с надписи на български CB. ПAНTEЛEИMOН и СВ. В малкото пространство, което остава до светилището има пейзаж с храсти и дървета, който продължава и в светилището.[8]

В южната стена на светилището в долната зона е изобразен дякон Роман Сладкопевец с надпис ΜΕΛΩΔΟΣ. Под главата му има изтрит български надпис. В горната зона е неизвестен прелат. В нишата на стената има шкаф, на чиято врата са изобразени двама ангели, обърнати към честната трапеза, на която има кръст и евангелие. Във фриза на прозореца отдясно има йерарх с бяла, а отдясно йерарх черна брада.[8]

На източната стена в три последователни зони са сцени от Стария Завет, от Новия Завет и Житията на светците. В югозападния ъгъл на първата зона са Мария Египтянка и Свети Зосим със следи от български надпис и до тях в конхата на светилището един йерарх - вероятно Свети Спиридон, съдейки по остатъка от българския надпис CП.[8]

Във втората зона е предателството на учениците с Юда, който има черен демон на рамото си. В третата зона е изобразено гостоприемството на Авраам и молитвата в Гетсиманската градина. В нишата на диаконикона е Христос като Божия Агнец, държащ на раменете си овца. Българският надпис е замазан със синя боя. Вляво и вдясно от краката на Христос има малки ангелски глави.[9]

В предната част на нишата на светилището е изобразена Светата Троица. От двете страни на прозореца са Христос вляво, а вдясно се различава Бог Отец. Изображението на Светия Дух над тях е унищожено. В конфата на апсидата е изобразена Богородица Ширшая небес тип Влахернитиса с Малкия Христос, със спокойно лице, благославящ с две ръце. Надписът е изтрит. Отляво и отдясно има два ангели, коленичили на облаци с отворени свитъци. Отляво е изобразен архиерей с бяла брада с надпис СВ... / БΟΓΟCЛ... - Григорий Богослов. Отдясно са Йоан Златоуст и Свети Василий Велики, благославящи и държащи отворено евангелие с лявата ръка. Славянските им надписи са пренаписани.[9]

В долната зона вляво от конхата има йерарх с отворен свитък.[9] В нишата на протезиса е Апокалипсисът и Видението на Свети Петър Александрийски, който носи отворен свитък. В долната зона е причастието на учениците и чудото с хляба.[10]

На северната стена на светилището, в конхата е епизодът с измиването. В североизточния ъгъл Христос в бяла роба над светата трапеза държи свитък, а вляво - в непосредствена близост до входа на светилището - е изобразен неизвестен йерарх с отворен свитък. Във втората зона има коленичили хора като продължение на сцената с чудото с хляба. Следва мъченичеството на Свети Игнатий, изобразен прав фронтално, нападнат от два лъва на височината на раменете.[10]

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът е дървен и резбован с три врати - царските двери, на протезиса и на диаконикона. Състои се от основа с царските икони, архитрав и кръст. Царските двери са в червено и зелено. В горната част са разположени две змийски глави, рамкирани от цъфтящи филизи, в средната зона е изобразено Благовещение с архангел Гавриил отдясно и Богородица отляво, а в долната зона са Свети Григорий Богослов и Свети Василий отляво и Свети Йоан Златоуст и Свети Атанасий вдясно. В останалите табла в овални рамки са сцени от Сътворението: създаването на Адам, създаването на Ева, неподчинението на Адам и Ева, изгонването от рая, жертвата на Авел, убийството на Авел, жертвата на Авраам. От иконостаса отсъстват царските икони на Христос, на Богородица и на Свети Йоан Предтеча, както и всички апостолски икони. Оцелели са само на Свети Николай, Свети Георги, убиващ дракона, Свети Атнасий - трите последни с изтрити и пренаписани на гръцки надписи, Света Марина, Света Параскева и Свети Димитър, датирана в долния десен ъгъл 1859 г.[11]

В светилището има плъзгаща се врата, изобразяваща Христос със Светия Граал. На нея има надпис от зографа Лазар Аргиров от Мелник:

Надписът върху плъзгащата се врата
+ Δια δαπάνη τον δούλων του Θεού Αθανάσι Αλεξίου από Τζοφλίκι

εις μνημόσινον αυτόν εν έτει Σωτηρίω 1869 Μαΐου 9. χείρ Λαζάρου
Αγιογράφου εκ Μελένικον[12]

Преносими икони и амвон[редактиране | редактиране на кода]

В северната и южната част на храма, близо до иконостаса са запазени три икони. На север е Възнесение на Свети Илия, датирана в долния десен ъгъл 1859 г., също като царската икона на Свети Димитър и очевидно са дело на един зограф. На същата стена е иконата Възкресение Лазарево, която със сигурност може да се припише на Лазар Аргиров. На южната стена е иконата на Света Троица, на която надписът е изтрит и пренаписан на гръцки, но долу вдясно пише Марта 19 и отдолу има нечетим български текст. В проскинитарий в южния кораб има икона на Св. св. Константин и Елена с изтрит и пренаписан на гръцки надпис. Тази икона показва най-силни прилики с изображението на плъзгащата се врата на Лазар Аргиров, датирано 1869 г. В друг проскинитарий в северния кораб има икона на Христос, изобразен с хитон и наметало и затворено евангелие и с изтрит надпис.[12] Иконата е от средата на XIX век и е доста повредена.[13]

В югозападния ъгъл на наоса е запазена една малка част от амвона. На нея са изобразени двама дякони и един светец с отворен свитък, може би евангелист, като надписите и на тримата са изтрити.[13]

Датировка и авторство на стенописите[редактиране | редактиране на кода]

На базата на архитектурните особености храмът се датира в средата на ΧΙΧ век - преди 1859 година, когато е датирана царската икона на Свети Димитър. Изписването е сходно със стенописите на екзонартекса на католикона на Серския манастир, които датират от 1852 година и са дело на Серги Георгиев от Неврокоп. Вероятно и стенописите са от 1859 г., в която е датирана иконата на Свети Димитър.[13] Изписването на врата на шкафа на южната стена на светилището, на царските икони и на иконите на Възнесението на Свети Илия и Възкресението на Лазар са от същия зограф.[14] Зографът от Сенгелово показва по-слаба техника и по-опростен дизайн от Серги Георгиев[15] и предвид приликите между плъзгащата се врата и стенописите в храма, те могат да се припишат на Лазар Аргиров от Мелник.[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 91.
  2. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 92.
  3. а б Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 93.
  4. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 94.
  5. а б Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 95.
  6. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 96.
  7. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 97.
  8. а б в Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 98.
  9. а б в Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 99.
  10. а б Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 100.
  11. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 101.
  12. а б Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 102.
  13. а б в Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 103.
  14. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 103 - 104.
  15. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 104.
  16. Ζήκος, Θωμάς Ε. Ο ναός του Αγίου Αθανασίου στο Άγκιστρο του Νομού Σερρών. // Σερραϊκά Σύμμικτα. ISSN: 1792 – 5045. с. 105.
     Портал „Македония“         Портал „Македония