Сенгелово
| Сенгелово Άγκιστρο | |
|---|---|
  Сенгелово  Сенгелово | |
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Санданско-Петричка котловина |
| Надм. височина | 350 m |
| Население (2001) | 410 души |
| Пощенски код | 623 00 |
| Телефонен код | 23230-4 |
Сенгелово или Сенгельово или Сенгелево (на гръцки: Άγκιστρο, Ангистро, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон, на турски: Çengel, Ченгел, до 1927 година Τσιγγέλη, Τσιγγέλι, Цингели[1]) е село в Гърция, дем Синтика, област Централна Македония, с 410 жители (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Сенгелово е разположено в Санданско-Петричката котловина в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели), непосредствено до границата с България. Отстои на 50 километра северно от град Сяр (Серес). В селото има целебни минерални извори с температура около 38 °C, използвани още от древността. Северно от Сенгелово тече река Пиринска Бистрица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името може би идва от името на основателя на селото Сенгѐль (бег), както го обяснява народната етимология, но може и да е от прилагателното син и дел с д' > в г' в говора.[2]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Край селото има минерален извор и останки от средновековна баня. В центъра на селото е запазена средновековна кула от XIV век, по-късно превърната в часовникова.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Спред легенда, записана от българския учен Йордан Н. Иванов селото е било запуснато през „чумните години“ преди османското нашествие и в началото на XIV век някой си Ибрахим паша Сенгел бег основал новото село, като за да привлече българите от околните села, построил старата църква „Свети Спас“ в селото.[4] Църквата „Свети Атанасий“ е от средата на XIX век. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сингел (Singuel), Мелнишка епархия, живеят 200 гърци.[5] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ченгел калеси или Ченгел кьой е посочено погрешно като малко мюсюлманско село с 50 домакинства със 130 жители.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Сингелово, голямо село при подножието на едноименната планина, която тук се казва Беш. Около Сингелово извират изобилни води, които са притоци на Бистрица. Дели крава река мъчно се прегазва с кон. Пътят, минавайки през Рупелския дервент, е добър, равен. Занаятието на селянете е земеделие. Богата почва във всичко. Недалеч се намират минералните води. Църква, в която четат смесено, и училище също тъй с 40 ученика. 350 къщи турци и 400 българе.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сенгелово живеят 1200 българи, 200 турци, 120 власи и 130 цигани.[8]
Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сенгелево има 1536 българи екзархисти, 72 власи и 18 цигари и в селото функционира българско училище.[9]
До края на XIX и началото на XX век село Сенгелово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в областта Мървашко. В селото до средата на XIX век работи и самоков. В рудниците някога се е добивало и злато и сребро, за което свидетелстват старите галерии, наричани златници. Край селото има огромни купчини сгурия, най-големите в цяло Мървашко.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Сенгелово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] По време на войната Сенгелово е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са 200-370 български, 70 турски, 70 цигански и 30 влашки.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция.
През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:
| „ | Селото Ченгел е голямо и богато; населението е българско и говори серско наречие; имало е и турци, но избягали още в 1912 г.[13] | “ |
След Първата световна война голяма част от българите се изселва в България, като в селото остават само 17 гъркомански семейства. В 1927 година Сенгелово е преименувано на Ангистрон (кука)[14] и в селото са заселени гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година Сенгелово има смесено население от местни хора и бежанци - 105 бежански семейства с 346 души.[15]
Потомците на бежанците от Сенгелово в България живеят в Сандански, кв. Аспарухово, Варна и други.[16]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сенгелово
Георги Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[17]- Елена Стаматова Башлиева (1919 - ?), участничка в Гръцката гражданска война (1948 - 1949) на страната на ДАГ, емигрантка в Плевен, България от 1947 г., след което в 1949 г. със съпруга си Стамат Иванов Башлиев живее във Варна, авторка на спомени за Гражданската война в Гърция[18]
- Коста Илиев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[19]
- Костадин Стоянов (1872 – 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, починал в болница в Кочани 9 юни 1913 година[20]
- Мильо Великов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[21]
- Стоил Стоянов (Стойо, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[22]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Официален сайт на Сенгелово
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 192 – 193.
- ↑ Πύργος Αγκίστρου Σερρών. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 2016-10-12.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 27.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 855.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
- ↑ Петър Петров. "Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония". - В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.71.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.28.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 150.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 47 - 48. Посетен на 2015-08-28.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 312.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 673.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 120.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 679.
Портал „
