Мътница (дем Синтика)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мътница.
| Мътница Μακρινίτσα | |
|---|---|
| — село — | |
  Мътница  Мътница  Мътница | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 217 m |
| Население | 365 души (2001) |
Мътница или Матница (изписване до 1945 година: Мѫтница; на гръцки: Μακρινίτσα, Макриница, до 1922 Μάτνιτσα, Матница[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика и има 365 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро), в южното подножие на планината Беласица (Белес или Керкини), в северозападната част на Сярското поле. Югоизточно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини). Северно от селото е разположен манастирът „Рождество Богородично“ („Света Богородица Гумера“).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано под името Мутниче с 94 джизие ханета (домакинства), въглищари. Според документ от 1625 година село Матниче има 70 ханета.[3]
В XIX век Мътница е село в Демирхисарска каза на Серски санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мътища (Mëtischta) е посочено като село със 175 домакинства, с 300 жители мюсюлмани и 470 жители българи.[4]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Матница, голямо село ½ час на З от Порой, на Беласица, там дето се сливат с Круша. Жителите биват земледелци, овчаре и дърводелци. Гръцка църква и училище с 28 ученика. 200 къщи турци, 50 българе.[5] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мѫтница живеят 1650 души, от които 750 българи-християни и 900 турци.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Matnitza) има 640 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 27 ученици.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Мътница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. За кмет е назначен бившият андартски капитан Барба Коста.[9] В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Мътница е смесено бежанско село със 132 бежански семейства и 439 души.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мътница
Вангел Трайков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 14 воденска дружина[11]
Гьора Тодорова Ефремиду (1915 – 1949), гръцки комунист[12]- Димитър Стойков Димитров (1862 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 2 скопска дружина, загинал в Боя при Шаркьой на 26 януари 1913 година[13]
- Иван Касчиев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[14]
- Иван Наков, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 15 щипска дружина[15]
- Костадин Танев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[16]
Мехмед и Али, турци, дейци на ВМОРО[17]- Мито Стойков (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[18]
- Тодор Пашалиев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[19]
- Христо Калев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[20]
- Свързани с Мътница
- Володя Стоянов (р. 1960), български изпълнител на народни песни, внук на Стоян Темелков от Мътница
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Σύναξη της Παναγίας Γουμερά στην Μακρυνίτσα. // Ορθόδοξος Συναξαριστής, 22 Σεπτεμβρίου 2010. Посетен на 21 март 2020 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 205.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 341.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 689.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 362.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 658.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 543.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332.
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „