Горна махала (Валовищко)
| Горна махала Ποταμοχώρι | |
 | |
  Горна махала  Горна махала  Горна махала | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Беласица |
| Надм. височина | 330 m |
| Население | 56 души (1940 г.) |
Горна махала или Дере махале (на гръцки: Ποταμοχώρι, Потамохори, катаревуса Ποταμοχώριον, Потамохорион, до 1927 година Δερέ Μαχαλέ, Дере махале[1][2] или Δερέ Μαχαλά, Дере махала[3][4]) е бивше село в Егейска Македония, в Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на 330 m надморска височина[5] в най-източните склонове на Беласица (Белес или Керкини), източно от днешната българо-гръцка граница, по горното течение на река Тополница.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век селото е част от селата Юруклери в Петричка кааза, в които влизат и Средна махала (Орта махала) и Долна махала (Ашая махала).[5] Трите села понякога са смятани за едно - Юрук махле,[7] което е наричано и Тополник.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тополник (Topolnik) е посочена като село със 76 домакинства и 190 жители мюсюлмани.[8]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горна Махала е село в Петричка кааза със 140 жители, всички турци.[9] Същевременно в Демирхисарска кааза Кънчов посочва и село Топалникъ Дере с 420 жители турци.[10]
След Балканските войни селото попада в Гърция. В 20-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население е изселено в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци.[5]
Селото е евакуирано с военна заповед на 13 март 1941 година, малко преди германското нахлуване в Гърция, и населението се премества в други близки села или дори в други части на Гърция.[1] След война не е възстановено, тъй като е гранично.[5] Закрито е в 1951 година.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 428[5] | 481[5] | 49[5] | 56[5] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Διοικητικές Μεταβολές Οικισμών // Посетен на 13 декември 2022.
- ↑ Υπουργείο Εθνικής Οικονομίας - Διεύθυνση Στατιστικής. Πληθυσμός του Βασιλείου της Ελλάδος κατά την Απογραφήν της 19 Δεκεμβρίου 1920 - Πραγματικός πληθυσμός. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο, 1921. с. 282.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Υπουργείο Εθνικής Οικονομίας - Διεύθυνση Στατιστικής. Απαρίθμησις των Κατοίκων των Νέων Επαρχιών της Ελλάδος του Έτους 1913. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο, 1915. с. 48.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 192. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Влаховъ, Георги Д. Карта България. Съставена по най-новитѣ карти на Сръбския, Българския и Руския Генерални Щабове съ допълнителни изменения на съобщенията по свѣдения, дадени отъ г. г. Окрѫж. Инженери, чрѣзъ Министерството на Обществ. Сгради и пр. Статистическитѣ свѣдения сѫ взети отъ Дирекцията на Статистиката по послѣднитѣ и нови прѣброявания. София, Лит. Рах. Нисимовъ & Иванъ Празе, 1904.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
