Шугово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шугово
Πλατανάκια
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Сярско поле
Надм. височина 172 m
Население 697 души (2001)

Шугово (на гръцки: Πλατανάκια, Платанакия, до 1922 Σιούγκοβα, Сугова[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика, област Централна Македония. Селото има 697 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 63 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 30 километра западно от демовия център Валовища (Сидирокастро) в южното подножие на планината Беласица (Керкини или Белес).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Шугова със 133 джизие ханета (домакинства), въглищари.[2]

В XIX век Шугово е село в Демирхисарска каза на Серски санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Шугово (Chougovo) е посочено като село с 250 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 340 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Шугово, на З. от Порой нещо два часа. Местоположение и занятия същите, както в Матница. Имат си църква и училище с 20 ученика, в които четат по гръцки. 30 къщи турци и 60 българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 850 жители българи християни и 500 турци.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Шугово (Chougovo) е 1800 българи екзархисти и в селото функционира българско начално училище с 1 учител и 41 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и седем души от Шугово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Шугово е смесено местно-бежанско село с 254 бежански семейства с 876 души.[8] В 1922 година името на селото е променено на Платанакия.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мито Кехайов
Родени в Шугово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859-860.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
     Портал „Македония“         Портал „Македония