Шугово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шугово
Πλατανάκια
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 172 m
Население (2001) 697 души

Шугово (на гръцки: Πλατανάκια, Платанакия, до 1922 Σιούγκοβα, Сугова[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика, област Централна Македония. Селото има 697 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 63 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 30 километра западно от демовия център Валовища (Сидирокастро) в южното подножие на планината Беласица (Керкини или Белес).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като Шугова с 133 джизие ханета (домакинства), въглищари.[2]

В XIX век Шугово е село в Демирхисарска каза на Серски санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Шугово (Chougovo) е посочено като село с 250 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 340 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Шугово, на З. от Порой нещо два часа. Местоположение и занятия същите, както в Матница.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 850 жители българи християни и 500 турци.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Шугово (Chougovo) е 1800 българи екзархисти и в селото функционира българско начално училище с 1 учител и 41 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и седем души от Шугово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Шугово е смесено местно-бежанско село с 254 бежански семейства с 876 души.[8] В 1922 година името на селото е променено на Платанакия.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мито Кехайов
Родени в Шугово
  • Flag of Bulgaria.svg Георги (Гого) Кехайов (? – 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Гегов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин (Константин) Георгиев Ангов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, неграмотен, 4 рота на 14 воденска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Кехайов (Мите Кайов), български революционер, умрял след 1918 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Ташо Стоянов[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σιούγκοβα - Πλατανάκια
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 136-137.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 859 - 860.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 185.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 188-189.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония