Трънка (Валовищко)
Тази статия е за бившето село в Гърция. За растението вижте Трънка.
|
Трънка Δαμάσκηνο |
|
|---|---|
| — село — | |
  Трънка  Трънка |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Население (?) | изселено души |
Трънка (на гръцки: Δαμάσκηνο, Дамаскино, катаревуса Δαμάσκηνον, Дамаскинон, до 1927 година Τρίνκα, Тринка[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Трънка е било разположено на 35 километра северно от град Сяр (Серес) и на 20 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България при вливането на река Баслица в Бистрица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от трънка от старобългарското трънъ, трьнъ (общославянско) от индоевропейския корен * terg- * tr-, бода, тегля.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Трънка е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Трънка чифлик (Trenka tchiflik) е посочено като село с 56 домакинства и 170 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Трънков чифлик, принадлежи на К. Златков, богаташ серянин. От Валовища на С 3 часа; до една от сенгеловските реки, която прави почвата твърде плодородна. Жителите са всички българе и се смятат до 25 къщи.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Трънка живеят 150 българи.[5]
Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Трънков чифлик (Trinkof-Tchiflik) има 173 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Трънка е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Трънка се изселва. В 1927 година е прекръстено на Дамаскино.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Трънка
Никола Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, 6 охридска дружина[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 207.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138 – 139.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 855.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр. 184.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 188-189.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53 и 884.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
Портал „
