Сенгелска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сенгелска планина
Άγκιστρο
Поглед към Сенгелската планина от Алиботуш. На заден план – Беласица
Поглед към Сенгелската планина от Алиботуш. На заден план – Беласица
Balkans 4087 cut sersko.png
41.3358° с. ш. 23.4486° и. д.
Местоположение на картата на Сярско
Общи данни
МестоположениеFlag of Greece.svg Гърция
Най-висок връхСвета Петка
Надм. височина1330 m
Подробна карта
Bulgaria geographic map Slavyanka Stargatch Bozdag bg.svg
Сенгелската планина, поглед от Беласица. Вдясно на заден план – планината Шарлия. Вляво – Боздаг

Сенгелска планина, Сенгеловска планина, Ченгел планина или Рупелска планина (на гръцки: Άγκιστρο, Ангистро или Τσιγγέλι, Τσιγκέλι, Цингели, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон) е планина разположена в северната част на Гърция в непосредствена близост до границата с България.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Планината се намира в Егейска Македония на територията на дем Синтика. Най-високият ѝ връх е Чал или Беш – 1330 m. Простира се в направление югозапад – североизток. На североизток чрез седловината Кали (870 m), Сенгелската планина орографски се свързва с планината Славянка (Алиботуш), чието естествено продължение е. На запад граничи с река Струма, която я отделя от Беласица, чрез Рупелския пролом.[2]

Сенгелската планина е изградена от мрамори, кристалинни шисти, пясъчници, чакъли и много малко гранити.[2]

Планината носи името на село Сенгелово (на гръцки Ангистро, на турски Ченгел), разположено в северните ѝ поли.[3]

По билото на Сенгелската планина са изградени над двадесет ветрогенераторa за производство на електрическа енергия, които при ясно време се виждат отдалеч.

Изкачването до върха може да стане от 820 m, пътя Крушево (Ахладохори) (500 m) - Сенгелово (300 m) за около час и половина.[1]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Света Петка, Чал Δασωτό, Σφέτα Πέτκα, Τσάλ 1345 m[1] на главното било
Папра Κερασιές, Πάπρα 1020 m[1]
Лагува Στενόλακκος, Λαγκούβα 1045 m[1]
Στρογγυλό, Τσιαμάρα 1018 m[1]
Чал Τσάλ 1205 m[1] на главното било в централната част
Тагарика Αγία Ελένη, Ταγάρικα 652 m[1] в ЮИ част, ЮЗ от Крушево (Ахладохори)
Свети Константин Άγιος Κωνσταντίνος 700 m[1] в ЮИ част, З от Крушево (Ахладохори)
Цона Αγκάθι, Λόφος Λουτρών, Τσόνα 520 m[1] в ЮЗ част, С над Пулево (Термопиги)
Βλαχοποιμένες 773 m[1] в Ю част
Мал тепе Βοϊδοκορφή, Τρεις Βρύσες, Μάλ Τεπέ 669 m[1] в С част
Трига Δαμασκηνιές, Τρίγκα 880 m - 800 m[1]
Караташ Καρατάς 756 m[1]
Хисар Κάστρο, Ισσάρι 626 m[1] в Ю част, над Елешница (Феа Петра)
Тепелар Κορυφή, Τεμπελάρ 888 m[1] в централната част
Каракитук Μαυροκορυφή, Καρακιτόκ 587 m[1] на главното било в ЮЗ част
Голяма Μεγάλη Τούμπα, Γκολιάμα 653 m[1] на главното било в ЮЗ част
Малка Μικρή Τούμπα 520 m[1] на главното било в ЮЗ част
Кербурун Μύτη, Κερμπουρούν 820 m - 700 m[1] в Ю част
Рупава Ρούπαβα 574 m[1]
Плоска Τραπέζι, Κάτω Πλόσκα 705 m[1] в ЮИ край, СЗ над Крушево (Ахладохори)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 361. (на гръцки)
  2. а б Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 192.