Направо към съдържанието

Синяк

Синяк
Άσκιο
Планината Синяк, снимана от Влашка Блаца
Планината Синяк, снимана от Влашка Блаца
40.4064° с. ш. 21.5567° и. д.
Местоположение на картата на Кожанско
Общи данни
Местоположение Гърция
Надм. височина2107 m
Синяк в Общомедия

Синяк,[1] Снежник,[1][2][3][4][5][6][7] или Синячко[6] (изписване до 1945 година: Снѣжникъ, на гръцки: Άσκιο, Аскио или Σινιάτσικο, Синяцико, катаревуса: Άσκιον, Аскион или Σινιάτσικον, Синяцикон, на турски: Karlı Dağ, Карлъдаг) е планина в северната част на Гърция.[8][9]

От двете гръцки имена – Аскио е възроденото антично, а Синяцико е гръцката адаптация на българското име, което се използва в района. На карта от 1827 година е Sinazigos, от 1911 – Συνιάτσικον или Άσκον Συνάζυγον от 1934 година – Σινιάτσικον, по-късно Άσκιον и Σινιάτσικον и в най-новите карти само Άσκιον.[8] На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, планината е отбелязана като Snitchnik (Siniatsikón).[10]

Планината е разположена в Егейска Македония. На север е отделена от планината Мурик с Блацката котловина с Влашка Блаца (1330 m). На юг е отделена от планинската верига Велия (Мелия) чрез серията язовири на Бара (1050 m) на югоизток от Галатини (Конско). На запад е отделена от Мурик от река Мирихос (на надморска височина 850-700 m), която се влива в река Бистрица (Алиакмонас). На изток е отделена от планинската верига Карталдаг (Аетовуни) с шийката на Рахи (940 m), откъдето започват реките Бекревеникос и Клисура (Грацианис).[8]

В планината са разположени няколко влашки села като Влашка Блаца (днес Власти) и Ератира (Селица). Източно от Ератира, от югоизточната страна на връх Профитис Илияс, на височина 1120 m е впечатляващата пещера Агиотрипа с три камери и малко езеро. На южното било на Магула Макрияни (на надморска височина 1480 m), на 4 km от главния път Кайляри (Птолемайда) – Влашка Блаца, до платото Цилиминка или Цилиминкра е хижата на Кайлярския алпинистки ски клуб 60 места за спане.[11]

Скалите на планината са варовици и доломитови варовици.[11]

Изкачването до върха може да се направи или от хижата за около 3 часа или от селището Намата (Пипилища, 1140 m) за около 4 часа.[11]

Върхове
ИмеИмеВисочинаМестоположение
Агиос ХристофоросΣινιάτσικο2107 m[8]
Агиос ПрокопиосΆγιος Προκόπιος1273 m[8]в ЮИ част, З от Скити
ГрепоΑγριόχοιρος, Μπεγγίριον, Γκρέπο1406 m[8]
АгроскордоΑγρόσκορδο1427 m[8]в З част, СИ над Ератира
АналипсиΑνάληψη1281 m[8]в Ю част, З от Галатини
Бели каминоΑσπρόπετρα, Άσπρη Πέτρα, Μπελικάμινο1115 m[8]
Голина, ГулинаΓουλίνα1137 m[8]
Гурнес, МенделорахиΓούρνες, Μεντελοράχη1240 m[8]
ГурнесΓούρνες1135 m[8]в Ю част, З от Галатини
ДракотрипаΔρακότρυπα1923 m[8]
Дио ЛофиΔύο Λόφοι1210 m[8]в ЮИ част, СЗ над Скити
Исиоматаки, Микро ЮртиΙσιωματάκι, Μικρό Γιούρτι1212 m[8]в ЮИ част, З от Скити
Каракаци Трипа, Каракас ТрипаΚαρακάτση Τρύπα, Καρακάς Τρύπα1281 m[8]в ЮИ част, И от Галатини
КастрелиΚαστρέλλι1140 m[8]в Ю част, ЮИ от Галатини
КатрадзотисΚατρατζιώτης1300 m[8]в СЗ част
Кладери, Цубан КладиΚλαδερή, Τσομπάν Κλαδί1127 m[8]
КокинобараΚοκκινόμπαρα1177 m[8]в ЮИ част
Корифи, Гува КараулиΚορυφή, Γκούβα Καραούλι1194 m[8]
Куфопетра ГостерниΚουφόπετρα, Γκοστέρνη1304 m[8]
МангутияΜαγγούτια1581 m[8]в централната част
Магула, БекривеникосΜαγούλα, Μπεκριβενίκος1608 m[8]в И част
МагулаΜαγούλα1248 m[8]в З част, южно от Намата
Магула МакрияниΜαγούλα Μακρυγιάννη1538 m[8]в С част
Маестрос, ХайстросΜαέστρος, Χάϊστρος1844 m[8]в централната част
Масия РахиΜεσιά Ράχη1460 m[8]
МниморияΜνημόρια1140 m[8]
Барука, БарункаΜπαρούκα, Μπαρούγκα1320 m[8]
БистерияΜπιστέρια1000 m[8]
НизамиΝιζάμι1831 m[8]
Гри бунарΞηροπήγαδο, Γκρι Μπονάρ1281 m[8]в ЮИ част
ПадесΠάδες, Πάδη1369 m[8]в централната част
ПалиострунгаΠαλιοστρούγγα1194 m[8]
Паратиритирио, Вита, КараулиΠαρατηρητήριο, Βύθα, Καραούλι1307 m[8]
ХалеплиΠεριστέρια, Χαλεπλή1321 m[8]в И част
ПетраΠέτρα1360 m[8]
ГрембосΠολύκορφος, Τσούκες, Γκρέμπος1346 m[8]в ЮИ част
Профитис ИлиясΠροφήτης Ηλίας1383 m[8]
Профитис ИлиясΠροφήτης Ηλίας1354 m[8]в СЗ част, южно от Влашка Блаца
Пиргос, Даут ПиргосΠύργος, Νταούτ Πύργος1507 m[8]
Дули вър, Папра ПоленаΣιδηρόπετρα, Πάπρα Πολένα, Ντούλιβαρ[12]1041 m[8]ЮЮЗ над Емборе (Емборио)[9]
Скарпа ПиргосΣκάρπα Πύργος1646 m[8]
Скафидаки, СкавадакиΣκαφιδάκι, Σκαβδάκι1040 m[8]ЮИ над Ератира
СкокосΣκόκος1824 m[8]в централната част
СиврицияΣκοπιά, Σιβριτσιά Τεπέ, Σιβρίτζια1288 m[8]в ЮИ част, З над Антотопос
СувлияΣουβλιά1760 m[8]в централната част
Станес, Керслик тепе, Кереслик ЛофосΣτάνες, Κερσλίκ Τεπέ, Κερεσλίκ Λόφος1393 m[8]
Стафидас, БарункаΣταφίδας, Μπαρούγκα1577 m[8]в И част
ТумбаΤούμπα1200 m[8]
ЦаирияΤσαΐρια1020 m[8]
ЦукариΤσουκάρι, Τσικάρι1029 m[8]
КаврандасиΦρούριο, Καβραντάσι1101 m[8]
Филурия, ФилорияΦυλλουριά, Φυλλούρια1428 m[8]в З част, С над Ератира
Фолеа, Струнга, ДрункΦωλέα, Στρούγγα, Ντρούγκ1402 m[8]в централната част
МесорахиΜεσορράχη960 m[8]
Паратиритирия, КараулияΠαρατηρητήρια, Καραούλια854 m[8]в СИ част
  1. 1 2 Карта на Македония. Мѣрка 1:500 000. Приложение къмъ книгата „Македония“. София, Картографически Институтъ, 1904.
  2. ↑ Въздухоплавателна карта въ проекция на Меркаторъ: Солунъ. Мѣрка 1:500 000. София, Изработена и печатана в Държавния географски институтъ. За служебно ползване, 1942.
  3. ↑ Административна карта на България. Мѣрка 1:400 000. Издава П. Атанасовъ. Съставилъ и изработилъ Г. Продановъ. Държавенъ географски институтъ, 1944.
  4. ↑ Карта България. Мѣрка 1:1,000,000. София, Книгоиздателскво Хр. Г. Дановъ – О. О. Д-во.
  5. ↑ Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 128.
  6. 1 2 Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 8.
  7. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 10.
  8. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 366. (на гръцки)
  9. 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  10. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  11. 1 2 3 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 368. (на гръцки)
  12. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)