Направо към съдържанието

Синяк

Синяк
Άσκιο
Планината Синяк, снимана от Влашка Блаца
Планината Синяк, снимана от Влашка Блаца
40.4064° с. ш. 21.5567° и. д.
Местоположение на картата на Кожанско
Общи данни
Местоположение Гърция
Надм. височина2107 m
Синяк в Общомедия

Синяк[1] или Снежник[1][2][3][4][5] (изписване до 1945 година: Снѣжникъ, на гръцки: Άσκιο, Аскио или Σινιάτσικο, Синяцико, катаревуса: Άσκιον, Аскион или Σινιάτσικον, Синяцикон, на турски: Karlı Dağ, Карлъдаг) е планина в северната част на Гърция.[6]

От двете гръцки имена – Аскио е възроденото антично, а Синяцико е гръцката адаптация на българското име, което се използва в района. На карта от 1827 година е Sinazigos, от 1911 - Συνιάτσικον или Άσκον Συνάζυγον от 1934 година - Σινιάτσικον, по-късно Άσκιον и Σινιάτσικον и в най-новите карти само Άσκιον.[6]

Планината е разположена в Егейска Македония. На север е отделена от планината Мурик с Блацката котловина с Влашка Блаца (1330 m). На юг е отделена от планинската верига Велия (Мелия) чрез серията язовири на Бара (1050 m) на югоизток от Галатини (Конско). На запад е отделена от Мурик от река Мирихос (на надморска височина 850-700 m), която се влива в река Бистрица (Алиакмонас). На изток е отделена от планинската верига Карталдаг (Аетовуни) с шийката на Рахи (940 m), откъдето започват реките Бекревеникос и Клисура (Грацианис).[6]

В планината са разположени няколко влашки села като Влашка Блаца (днес Власти) и Ератира (Селица). Източно от Ератира, от югоизточната страна на връх Профитис Илияс, на височина 1120 m е впечатляващата пещера Агиотрипа с три камери и малко езеро. На южното било на Магула Макрияни (на надморска височина 1480 m), на 4 km от главния път Кайляри (Птолемайда) - Влашка Блаца, до платото Цилиминка или Цилиминкра е хижата на Кайлярския алпинистки ски клуб 60 места за спане.[7]

Скалите на планината са варовици и доломитови варовици.[7]

Изкачването до върха може да се направи или от хижата за около 3 часа или от селището Намата (Пипилища, 1140 m) за около 4 часа.[7]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Агиос Христофорос Σινιάτσικο 2107 m[6]
Агиос Прокопиос Άγιος Προκόπιος 1273 m[6] в ЮИ част, З от Скити
Грепо Αγριόχοιρος, Μπεγγίριον, Γκρέπο 1406 m[6]
Агроскордо Αγρόσκορδο 1427 m[6] в З част, СИ над Ератира
Аналипси Ανάληψη 1281 m[6] в Ю част, З от Галатини
Бели камино Ασπρόπετρα, Άσπρη Πέτρα, Μπελικάμινο 1115 m[6]
Голина, Гулина Γουλίνα 1137 m[6]
Гурнес, Менделорахи Γούρνες, Μεντελοράχη 1240 m[6]
Гурнес Γούρνες 1135 m[6] в Ю част, З от Галатини
Дракотрипа Δρακότρυπα 1923 m[6]
Дио Лофи Δύο Λόφοι 1210 m[6] в ЮИ част, СЗ над Скити
Исиоматаки, Микро Юрти Ισιωματάκι, Μικρό Γιούρτι 1212 m[6] в ЮИ част, З от Скити
Каракаци Трипа, Каракас Трипа Καρακάτση Τρύπα, Καρακάς Τρύπα 1281 m[6] в ЮИ част, И от Галатини
Кастрели Καστρέλλι 1140 m[6] в Ю част, ЮИ от Галатини
Катрадзотис Κατρατζιώτης 1300 m[6] в СЗ част
Кладери, Цубан Клади Κλαδερή, Τσομπάν Κλαδί 1127 m[6]
Кокинобара Κοκκινόμπαρα 1177 m[6] в ЮИ част
Корифи, Гува Караули Κορυφή, Γκούβα Καραούλι 1194 m[6]
Куфопетра Гостерни Κουφόπετρα, Γκοστέρνη 1304 m[6]
Мангутия Μαγγούτια 1581 m[6] в централната част
Магула, Бекривеникос Μαγούλα, Μπεκριβενίκος 1608 m[6] в И част
Магула Μαγούλα 1248 m[6] в З част, южно от Намата
Магула Макрияни Μαγούλα Μακρυγιάννη 1538 m[6] в С част
Маестрос, Хайстрос Μαέστρος, Χάϊστρος 1844 m[6] в централната част
Масия Рахи Μεσιά Ράχη 1460 m[6]
Мнимория Μνημόρια 1140 m[6]
Барука, Барунка Μπαρούκα, Μπαρούγκα 1320 m[6]
Бистерия Μπιστέρια 1000 m[6]
Низами Νιζάμι 1831 m[6]
Гри бунар Ξηροπήγαδο, Γκρι Μπονάρ 1281 m[6] в ЮИ част
Падес Πάδες, Πάδη 1369 m[6] в централната част
Палиострунга Παλιοστρούγγα 1194 m[6]
Паратиритирио, Вита, Караули Παρατηρητήριο, Βύθα, Καραούλι 1307 m[6]
Халепли Περιστέρια, Χαλεπλή 1321 m[6] в И част
Петра Πέτρα 1360 m[6]
Грембос Πολύκορφος, Τσούκες, Γκρέμπος 1346 m[6] в ЮИ част
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 1383 m[6]
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 1354 m[6] в СЗ част, южно от Влашка Блаца
Пиргос, Даут Пиргос Πύργος, Νταούτ Πύργος 1507 m[6]
Папра Полена, Дуливар Σιδηρόπετρα, Πάπρα Πολένα, Ντούλιβαρ 1041 m[6]
Скарпа Пиргос Σκάρπα Πύργος 1646 m[6]
Скафидаки, Скавадаки Σκαφιδάκι, Σκαβδάκι 1040 m[6] ЮИ над Ератира
Скокос Σκόκος 1824 m[6] в централната част
Сивриция Σκοπιά, Σιβριτσιά Τεπέ, Σιβρίτζια 1288 m[6] в ЮИ част, З над Антотопос
Сувлия Σουβλιά 1760 m[6] в централната част
Станес, Керслик тепе, Кереслик Лофос Στάνες, Κερσλίκ Τεπέ, Κερεσλίκ Λόφος 1393 m[6]
Стафидас, Барунка Σταφίδας, Μπαρούγκα 1577 m[6] в И част
Тумба Τούμπα 1200 m[6]
Цаирия Τσαΐρια 1020 m[6]
Цукари Τσουκάρι, Τσικάρι 1029 m[6]
Каврандаси Φρούριο, Καβραντάσι 1101 m[6]
Филурия, Филория Φυλλουριά, Φυλλούρια 1428 m[6] в З част, С над Ератира
Фолеа, Струнга, Друнк Φωλέα, Στρούγγα, Ντρούγκ 1402 m[6] в централната част
Месорахи Μεσορράχη 960 m[6]
Паратиритирия, Караулия Παρατηρητήρια, Καραούλια 854 m[6] в СИ част
  1. а б Карта на Македония. Мѣрка 1:500 000. Приложение къмъ книгата „Македония“. София, Картографически Институтъ, 1904.
  2. Въздухоплавателна карта въ проекция на Меркаторъ: Солунъ. Мѣрка 1:500 000. София, Изработена и печатана в Държавния географски институтъ. За служебно ползване, 1942.
  3. Административна карта на България. Мѣрка 1:400 000. Издава П. Атанасовъ. Съставилъ и изработилъ Г. Продановъ. Държавенъ географски институтъ, 1944.
  4. Карта България. Мѣрка 1:1,000,000. София, Книгоиздателскво Хр. Г. Дановъ - О. О. Д-во.
  5. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 128.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 366. (на гръцки)
  7. а б в Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 368. (на гръцки)