Антотопос
| Антотопос Ανθότοπος | |
| — село — | |
  Антотопос  Антотопос  Антотопос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 110 души (2021 г.) |
Антотопос или Калпуджилар (на гръцки: Ανθότοπος, до 1961 година Κοσκινιά, Коскиня,[1] до 1927 година Καλπουρτζιλάρ, Калпурдзилар[2]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Антотопос е разположено на 750 m надморска височина,[3] на 15 km северозападно от Кожани, в източните склонове на Синяк.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Калпуджилар е турско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Калбуджиларъ, Кайлярска каза, има 200 турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калбурчилер (Калбуджилари) е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 35 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Калпудзилар (Καλπουντζιλάρ), Кожанска каза, живеят 225 турци.[7]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Кармендзилар (Καρμεντζηλὰρ), село в Кожанската каза на Серфидженския санджак, има 90 турци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Καλπουτζιλάρ) има 270 жители.[9] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени християнски бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 39 семейства и 156 жители бежанци.[10]
През 1927 година името на селото е сменено на Коскиня, а в 1961 година отново на Антотопос.[3]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Буюк Дурун[4][11] | Μουγιούκ Ντουρούν | Статмос | Σταθμός[12] | връх и местност на И от Антотопос (1023 m)[4][11] |
| Кран[4] | Κραν Λοφος | Петровуно | Πετρόβουνο[12] | връх на СИ от Антотопос (909 m)[4] |
| Реджик[11] | Ρεντζίκ | Палеохори | Παλαιοχώρι[12] | връх на С от Антотопос[11] |
| Сивридзия[4] | Σιβρίτζια | Скопия | Σκοπιά[12] | връх на СЗ от Антотопос (1291,4 m)[4] |
| Гри Бунар[4] | Γκρι Μπονάρ | Ксиропигадо | Ξηροπηγαδο[12] | връх на СЗ от Антотопос (1284 m)[4] |
| Красан[4] | Κρασάν | Химарос | Χείμαρρος[12] | реката, минаваща през Антотопос[4] |
| Шауклар[4] | Σιαουκλάρ | Ксефото | Ξέφωτο[12] | река на И от Антотопос, приток на Красан[4] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 270[3] | 323[3] | 173[3] | 211[3] | 211[3] | 242[3] | 178[3] | 177[3] | 203[3] | 166 | 114 | 110 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 315. (на македонска литературна норма)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 271.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 110. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 3 4 Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2022-10-06 в Wayback Machine.
- 1 2 3 4 5 6 7 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
