Хромио
| Хромио Χρώμιο | |
| — село — | |
 Музей на Македонската борба в Хромио | |
  Хромио  Хромио  Хромио | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 99 души (2021 г.) |
Хромио или Свилци, Сфилци (на гръцки: Χρώμιο, катаревуса: Χρώμιον, Хромион, до 1927 година: Σφίλτσι, Сфилци[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Хромио е разположено на 640 m надморска височина,[2] на около 33 километра югозападно от град Кожани, в подножието на планината Червена гора (Вуринос). На запад граничи с гревенското село Варис.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е личното име Свила. Сравнимо е село Свелинос в Сярско.[4]
Йордан Заимов също смята, че името Σφίλτσι има българска етимология, но произлиза от Вилци < Билци от сандхи поради свързване с члена της или предлога εις.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Сфилци е гръцко християнско село в югозападната нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Сфилци (Sphíltsi) и жителите му са гръцкоговорещи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Сфилта (Сфилци) има 252 гърци.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сфилта е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 46 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сфилци (Σφίλτσι), Гревенска каза, живеят 275 гърци елинофони християни.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сфилта (Сфилци) (Sfilta Sfiltzi) има 230 гърци.[10]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че вСфилци (Σφίλτσι), Гревенска каза, живеят 275 православни гърци.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показва 242 жители.[12]
През 1927 година името на селото е сменено на Хромион (на гръцки така се назовава металът хром).[2]
На 4 километра северно от селото в планината Червена гора (Вуринос) около 1995 година е отворен Музеят на македонската борба, посветен на гръцките усилия за присъединяване на Южна Македония. Основата на музейния комплекс е възстановената църква „Свети Николай“ (1859 г.). Тя е свързана с гръцко въстаническо движение от 1878 година. В нея на 18 февруари така нареченото Временно правителство на Елимия прокламира освобождането на района.[13][14]
Населението традиционно произвежда картофи, жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Паликатно[3] | Παλικάτνο | Хамиломата | Χαμηλώματα[15] | местност в Червена гора на СЗ от Хромио[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 242[2] | 273[2] | 349[2] | 313[2] | 370[2] | 288[2] | 239[2] | 239[2] | 277[2] | 185 | 92 | 99 |
Реставрираната църква „Свети Николай“ от Музея на македонската борба
Музеят на македонската борба
Музеят на македонската борба
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 325. (на македонска литературна норма)
- 1 2 3 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187 – 188.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 55.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 112. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα // Λαογραφικό Μουσείο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 27 май 2011. Посетен на 1 януари 2014.
- ↑ Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα // www.xromio.gr. Архивиран от оригинала на 1 януари 2015. Посетен на 1 януари 2014.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
