Килада
| Килада Κοιλάδα | |
| — село — | |
  Килада  Килада  Килада | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 242 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 501 00 |
Килада или Юскуплер (на гръцки: Κοιλάδα, катаревуса Κοιλάς, Килас, до 1927 година Ισκιουπλέρ, Искюплер[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Килада е разположено на 670 m надморска височина,[2] в южния край на котловината Саръгьол.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Юскуплер е турско село в Кожанска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Юскюплеръ, Кожанска каза, има 207 турци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ускублер е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 35 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в сборното село Искюплер (Ισκιουπλέρ) с четири махали Хаджилар (Χατζιλάρ), Софолар (Σοφολάρ), Кьоселер (Κιοσελέρ) и Саинлер (Σαϊνλερ), Кожанска каза, живеят 680 турци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Ισικού Κλερ) има 228 жители.[7] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 88 семейства и 347 жители бежанци.[8]
През 1927 година името на селото е сменено на Килас.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава частично и със скотовъдство.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 228[9] | 225[9] | 422[9] | 580[9] | 632[9] | 631[9] | 410[9] | 363[9] | 379[9] | 393 | 296 | 242 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 312. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 278.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 313. (на македонска литературна норма)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
