Родяни

Родяни
Ροδιανή
	Родяни Ροδιανή
— село —
	Родяни Родяни Родяни
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Кожани
Надм. височина	680 m
Население	246 души (2021 г.)

Родяни или Радовища (на гръцки: Ροδιανή, до 1927 година Ραδοβίστα, Радовиста^[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 960 m надморска височина,^[2] на около 15 km югозападно от град Кожани.^[3]

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е първоначален патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име *Радовит от *Радовид. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато д в краесловна позиция е заменена с т.^[4]

В Османската империя

В 1528 година Радовища има 50 домакинства с 225 жители.^[5]

В края на ХІХ век Радовища е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Основната селска църква „Свети Архангели“ е издигната през 1814 година.

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Радовища (Radovischta).^[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Радовица (Radovitza) живеят 276 гърци.^[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Радовища има 137 гърци.^[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радовища е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 25 къщи.^[9]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Радовиста (Ραδοβίστα), Кожанска каза, живеят 200 гърци елинофони християни.^[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радовища (Radovichta) има 125 гърци.^[11]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Радовиста (Ραδοβίστα), село в Кожанската каза на Серфидженския санджак, има 290 православни гърци.^[12]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовища остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Родяни.^[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Родяни на 31 юли 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Дзакан Кундулакия^[3] или Тахан Кундулакия^[14] или Дзапан Кундулакия	Τζαπάν Κουντουλάκια	Микри Лаки	Μικροί Λάκκοι^[15]	гора в Червена гора на ЮЗ от Родяни^[3]
Стрятна^[3] или Стратина^[14]	Στριάντα	Исома	Ίσωμα^[15]	връх в Червена гора на З от Родяни (1035 m)^[3]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	161^[2]	283^[13]	299^[13]	398^[13]	447^[13]	634^[13]	361^[13]	391^[13]	403^[13]	358	295	246

Личности

Родени в Родяни

Янис Диндсикос (р. 1960), гръцки футболист

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
1 2 3 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 323. (на македонска литературна норма)
1 2 3 4 5 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 109. (на гръцки)
1 2 3 4 5 6 7 8 9 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 324. (на македонска литературна норма)
1 2 Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.^{[неработеща препратка]}
1 2 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_323-2] 1 2 3 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 323. (на македонска литературна норма)

[Ген-3] 1 2 3 4 5 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.

[Дуриданов_184-4] Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.

[Τσότσος_94-5] Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)

[6] Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)

[7] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)

[8] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.

[9] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)

[10] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)

[11] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)

[12] Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 109. (на гръцки)

[Симовски_324-13] 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 324. (на македонска литературна норма)

[Kozáni-14] 1 2 Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.^{[неработеща препратка]}

[Περὶ_μετονομασίας-15] 1 2 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]