Кайляри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кайляри
Πτολεμαϊδα
Знаме
      
Герб
Въздушна снимка на Кайляри
Въздушна снимка на Кайляри
Кайляри
40.5147° с. ш. 21.6786° и. д.
Кайляри
Западна Македония
40.5147° с. ш. 21.6786° и. д.
Кайляри
Гърция
40.5147° с. ш. 21.6786° и. д.
Кайляри
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Площ217,90 km²
Надм. височина593 m
Население32 127 души (2011 г.)
147 души/km²
ПокровителЙоан Кръстител[1]
Пощенски код502 00
Телефонен код24630
Официален сайтwww.ptolemaida.gr
Кайляри в Общомедия

Кайляри[2] (на гръцки: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария,[3]на турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на дем Еордея в област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кайляри е разположен на 28 километра северно от град Кожани (Козани) в центъра на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кайляри:

„ Център на кааза Джумали е градчето Кайляр, разделено на две махали – горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта – мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4 – 5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.[5] “

Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[6] Според гръцка статистика от 1904 година в Кайляр живеят 4000 турци.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Кайлярският антропологически и етнографски музей

През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каялар (Каjалар) има 1500 къщи турци.[9] Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[10][11] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население със 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[12]

Изглед от Кайляри.

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.[13]

Прекръстени с официален указ местности в дем Кайляри на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Курналар[14] Κουρανλάρ Пендаврисос Πεντάβρυσος[15] Местност на ЮИ от Кайляри[14]
Хаджибей[16] Χατζήμπεη Стратионес Στρατώνες[15] местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Сълпово[16]
Курия[16] Κουρί Алос Άλσος[15] местност на СЗ от Кайляри[16]
Гьола[16] Γκιόλα Дексамени Δεξαμενή[15] местност на С от Кайляри и на ЮЗ от Биралци[16]
Баири[16] Μπαΐρια Ипсомата Ύψώματα[15] местност на ЗСЗ от Кайляри[16]
Романаилти[16] Ρωμαναΐλτι Периохи Περιοχή[15] местност на СЗ от Кайляри[16]
Кепца[16] Κέπτσα Капнохорафа Καπνοχώραφα[15] местност на СЗ от Кайляри[16]
Сургьолу Σούργιολο Агеладодромос Άγελαδόδρομος[15]
Караагач[16] Καραγάτς Оросима Ορόσημα[15] местност на СИ от Кайляри и на Ю от Биралци[16]
Девриолу[16] Ντεβριολού Дромос Анарахис Δρόμος Άναρράχης[15] местност на З от Кайляри и на СИ от Дебрец[16]
Кайлар Оваси[16] Καϊλάρ Όβάσι Камбос Κάμπος[15] местност на ЮЗ от Кайляри и на СИ от Дебрец[16]
Панделези[16] Παντελέζι Агонон Άγονον[15] местност на ИЮИ от Кайляри и на ССИ от Дурутово[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 7719 8816 12 747 16 588 22 109 25 125 28 942 32 127

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кайляри
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Дорев, македоно-одрински опълченец, родом от Пътеле, жител на Кайляри, Първа рота на Осма костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. ↑ Срещат се и формите Кайляре, Кайляр, Кайлари, Кайларе и Кайлар.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
  5. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 163. (на руски)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
  7. ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248 и 849.
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  10. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  11. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  13. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  14. ↑ а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  16. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кайляри&oldid=11777924“.