Палеор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Палеор
Φούφας
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 625 m
Население 857 души (2001)

Палеор или Палиор, Пальор, Палиохор (на гръцки: Φούφας, Фуфас, до 1932 Παλαιοχώρι, Палеохори, катаревуса: Παλαιοχώριον, Палеохорион[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония с 857 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на пет километра северно от Емборе (Емборио) в подножието на планината Мурик.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Палеор е смесено българо-турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииПалиора като предимно българско село.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Палиор (Palior) е посочено като село в каза Джумали с 80 домакинства със 150 жители българи и 70 жители мюсюлмани.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Палеор:

Село Палеохор, разположено сред равнината с 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на първите е 4300 пиастри, а на вторите – 9760 пиастри и инание-аскерие 3860 пиастри.[5]

Атанас Шопов посещава Палеор и в 1893 година пише:

Палеор е малко селце, населявано от турци и българи, но е станало известно със своята жилава борба с гръцката пропаганда за своя език в църквата и училището. В тая борба е имал важно значение тамошний Сакеларий... Щом стигнахме в Палеор, аз се отправих в мъжкото училище, дето заварих учителя да се занимава с 50 – 60 селянчета... В Палеор в онова време имаше и мъничка гъркоманска партия. Училището се състои от две стаи, в едната преподава българският, а в другата гръцкият учител, поддържан от силогоса... На излизане аз надникнах и в гръцкото отделение; там бяха седнали на един чин само четири деца... Посетих и женското училище, което се помещава в една частна къща. Имаше доста възрастни ученички, на които симпатичната учителка беше успяла да даде нужните първоначални познания.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Палеор има 600 жители българи и 180 жители турци.[7]

В началото на XX век селото е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. От 1893 година в палеорската църква започва да се служи на църковнославянски.[8] В 1905 година по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 440 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани, като функционира българско училище.[9]

Според гръцка статистика от 1904 година в Палеохори живеят 325 българи схизматици и 25 елиногласни християни.[10]

Pismo-paleortsi-1893.jpg Pismo-paleortsi-1893-2.jpg
Писмо от палеорската българска община до емборчанина Христо Върбенов с молба за парична помощ за борбата с гъркоманите.
Текст

„Бълг. Община с. Палеоръ 13ий Априлий 1893. г.

До Г-на Господина Христо Върбеновъ, благодѣтель на Емборскитѣ[11] бъл. училища

въ Плѣвенъ

Почитайми Г-не,

Долоподписанитѣ, общинари отъ с. Палеоръ (Джумайско Кайлярска кааза) като православни, вѣрни отоманскии поданици на Н.В.Султана Абдулъ Хамидъ ІІий и вѣрни чада на Св. ни Бълг. Екзархия молиме най покорно, ако е възможно, да земите предъ видъ нашата слѣдоюща прозба:

Прѣзъ миналитѣ двѣ години се отпускаше една извѣстна помощь и отъ ваша страна, за която крайно Вий сме признателни. Обаче нашата община за учительтъ ни Н. Кировъ и учителката К. Христова би се задоволила съ екзархийската си помощь, макаръ да е малка тя, но грамаднитѣ ни разноски, направени въ непрѣстаната ни борба съ гъркоманитѣ по църковно-училищний въпросъ, покриха не само всичката му заплата, особено учительтъ го искараха и отъ други суми. Затова пакъ крайнно ве умоляваме, ако е възможно да ни отпуснитѣ и за тая година отъ ваша страна една малка помощь.

Църковний въпросъ въ Палеоръ, който състоѣше въ това, дали на славянский да се пѣе въ черквата или на гърский, има началото си още отъ прѣди нѣколко години, но въ началото на настоящата учебна година, той се усили още повече, и най сетнѣ се разрѣши въ наша полза.

Увѣрени, че прозбата ни ще сѫ удовлетори, оставами за всегда признателни ваши сънародници

Прѣдсѣдатель: [не се чете]

Членове:

1. [не се чете]

2. [не се чете]

3. [не се чете]

4. [не се чете]

5. Марко [не се чете]

6. [не се чете]"

Печат: Българска Община с. Палеоръ 1890

Голямото българско село силно пострадва от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Гръцките андарти заплашват палеорци да изоставят екзархията и да се върнат в лоното на елинизма, но селяните, начело с дядо Кирил Бънчелов (Банчелов), член на хукюмата в Кайляри,[12] се противопоставят на опитите да се върне селото под опеката на Цариградската патриаршия. Бомбените нападения над Кире Бънчелов го карат да превърне къщата си в малка крепост със зазидани прозорци и бойници за стрелба. На 7 май 1907 година сборен андартски отряд от четите на капитаните Андрея, Мицо и Флора, начело с подпоручика от гръцката армия Захариас Пападас с псевдоним капитан Фуфас, напада Палеор. Българската селска милиция оказва ожесточена съпротива и под къщата на Кире Бънчелов загива подпоручик Фуфас с няколко свои четници, а мнозина са ранени. След като подпалват 4 къщи и убиват 3 жени андартите се оттеглят от Палеор.[13]

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от прди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и училищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги[14]

По време на Балканската война 9 души от Палеор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15] Към 1912 година в Палеор действа четата на капитан Зико.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Палеор и на негово място са заселени няколко гръцки бежански семейства от Понт със 112 жители. В 1928 година Палеор е смесено местно-бежанско селище с 51 бежански семейства и 195 жители бежанци.[17].

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че Палеор има 250 къщи, от които 200 „чуждогласни българофонни“ и около 50 бежански от Понт.[18]

В 1932 година Палеор е преименувано на Фуфас на името на капитан Пападас. През 1947 година 22 комунисти от Палиор са осъдени на смърт[19]. В 1992 година е основан силогосът (комитет) „Капитан Фуфас“, като една от основните му цели е „да засилва гръцкото съзнание“ на населението.[20]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 948 души
  • 1920 – 876 души
  • 1928 – 458 души – грешни данни
  • 1940 – 1225 души
  • 1951 – 1197 души
  • 1961 – 1174 души
  • 1971 – 911 души
  • 1981 – 850 души
  • 1991 – 827 души
  • 2001 – 857 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Марко Иванов.
Родени в Палеор
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Айтов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1 и 3 рота на 8 костурска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Петров Пейчинов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Стоянов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Гел Сърбинов (1889 – 1933), български емигрантски деец от Македонската патриотична организация
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Айтов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър М. Сърбинов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Иванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Атанасов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Иванов (1877 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 8 костурска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Вълчев (Вълчов), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[28]
Починали в Палеор

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Παλαιοχώριον -- Φούφας
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 96 – 97.
  5. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 154.
  6. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 232 – 233.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  8. s:Писмо от Палеорската българска община
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178 – 179.
  10. Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  11. Емборе и Палеор са съседни села.
  12. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 23.
  13. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 81.
  14. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 526.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.869.
  16. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276 – 277.
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  18. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  19. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  20. Ομοσπονδία Δυτικομακεδονικών Σωματείων Θεσσαλονίκης
  21. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 544.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 665.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 684.
  25. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 100.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 66.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 297.
     Портал „Македония“         Портал „Македония