Палеор
Палеор Φούφας | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 670 m |
Население | 444 души (2021) |
Демоним | Пальо̀рци |
Пощенски код | 500 05 |
Палеор в Общомедия |
Палеор или Палиор, Пальор, Палиохор (на гръцки: Φούφας, Фуфас, до 1932 година Παλαιοχώρι, Палеохори, катаревуса: Παλαιοχώριον, Палеохорион[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 670 m надморска височина,[2] на 20 km западно от Кайляри (Птолемаида) и на 5 km северно от Емборе (Емборио) в подножието на планината Мурик.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Палеор е смесено българо-турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Паліора като българско село.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Палиор (Palior) е посочено като село в каза Джумали с 80 домакинства със 150 жители българи и 70 жители мюсюлмани.[6]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Палеор:
„ | Село Палеохор, разположено сред равнината с 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на първите е 4300 пиастри, а на вторите – 9760 пиастри и инание-аскерие 3860 пиастри.[7] | “ |
Атанас Шопов посещава Палеор и в 1893 година пише:
„ | Палеор е малко селце, населявано от турци и българи, но е станало известно със своята жилава борба с гръцката пропаганда за своя език в църквата и училището. В тая борба е имал важно значение тамошний Сакеларий... Щом стигнахме в Палеор, аз се отправих в мъжкото училище, дето заварих учителя да се занимава с 50 – 60 селянчета... В Палеор в онова време имаше и мъничка гъркоманска партия. Училището се състои от две стаи, в едната преподава българският, а в другата гръцкият учител, поддържан от силогоса... На излизане аз надникнах и в гръцкото отделение; там бяха седнали на един чин само четири деца... Посетих и женското училище, което се помещава в една частна къща. Имаше доста възрастни ученички, на които симпатичната учителка беше успяла да даде нужните първоначални познания.[8] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Палеор има 600 жители българи и 180 жители турци.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Палеор (Полиодоро) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 115 къщи.[10]
В началото на XX век селото е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. От 1893 година в палеорската църква започва да се служи на църковнославянски.[11]
В подготовката за въстание от ВМОРО Палеор е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
„ | с. Палеоръ е отъ около 160 кѫщи, село, тоже смѣсено отъ турци и българи. Отъ организиранитѣ 15-20 българи, участвува съ себеотрицание само единъ, а именно:[12] Мати Ивановъ (Карамата) по-после бѣ назначенъ и като войвода.[13] | “ |
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Палеохори (Παλαιοχώρι), Кайлярска каза, живеят 25 гърци елинофони християни и 325 българи схизматици.[14]
В 1905 година по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 440 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани, като функционира българско училище.[15]
|
Голямото българско село силно пострадва от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Гръцките андарти заплашват палеорци да изоставят екзархията и да се върнат в лоното на елинизма, но селяните, начело с дядо Кирил Бънчелов (Банчелов), член на хукюмата в Кайляри,[17] се противопоставят на опитите да се върне селото под опеката на Цариградската патриаршия. Бомбените нападения над Кире Бънчелов го карат да превърне къщата си в малка крепост със зазидани прозорци и бойници за стрелба. На 7 май 1907 година сборен андартски отряд от четите на капитаните Андрея, Мицо и Флора, начело с подпоручика от гръцката армия Захариас Пападас с псевдоним капитан Фуфас, напада Палеор. Българската селска милиция оказва ожесточена съпротива и под къщата на Кире Бънчелов загива подпоручик Фуфас с няколко свои четници, а мнозина са ранени. След като подпалват 4 къщи и убиват 3 жени андартите се оттеглят от Палеор.[18]
След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:
„ | Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от преди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и училищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги.[19] | “ |
По време на Балканската война 9 души от Палеор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20] Към 1912 година в Палеор действа четата на капитан Зико.[21]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Палеор има 150 къщи славяни християни и 35 къщи турци.[22] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Палеор и на негово място са заселени няколко гръцки бежански семейства от Понт със 112 жители. В 1928 година Палеор е смесено местно-бежанско селище с 51 бежански семейства и 195 жители бежанци.[23] В 1932 година Палеор е преименувано на Фуфас на името на капитан Пападас.
В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че Палеор има 250 къщи, от които 200 „чуждогласни българофонни“ и около 50 бежански от Понт.[24]
През 1947 година 22 комунисти от Палиор са осъдени на смърт.[25]
Църквите в селото са построени през XX век - „Света Параскева“ главна и „Свети Георги“.
В 1992 година е основан силогосът (комитет) „Капитан Фуфас“, като една от основните му цели е „да засилва гръцкото съзнание“ на населението.[26]
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито, тютюн, картофи, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Лесковица[3] | Λεσκοβίτσα | Дасилион | Δασύλλιον[27] | местност на С от Палеор[3] |
Слатина[28] | Σλάτινα | Евфора | Εύφορα[27] | река на С от Палеор, ляв приток на Белева река[28] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 948[2] | 876[2] | 458[2] | 1225[2] | 1197[2] | 1174[2] | 911[2] | 850[2] | 827[2] | 857 | 575 | 444 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Палеор
- Борис Айтов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1 и 3 рота на 8 костурска дружина[29]
- Васил Петров Пейчинов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[30]
- Васил Стоянов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[31]
- Гел Сърбинов (1889 – 1933), български емигрантски деец от Македонската патриотична организация
- Георги Айтов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[29]
- Димитър Марков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[32]
- Димитър М. Сърбинов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[33]
- Кирил Иванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[34]
- Коста Атанасов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[35]
- Марко Иванов (1877 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
- Серафим Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 8 костурска дружина[29]
- Янко Вълчев (Вълчов), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[36]
- Починали в Палеор
- Захариас Пападас (1876 – 1907) гръцки андартски капитан
- Панайотис Кукис (1871 – 1907) гръцки андартски капитан
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Д-р Милан Кузов за убийството на гръцкия андартски капитан Фуфас в село Палеор
- Бильбиль пейе на крушата – народна песен от Палеор
- Посвършило се малово – народна песен от Палеор
- Шчо ми йе мило и драго – народна песен от Палеор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 300. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96 – 97.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 154. (на руски)
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 232 – 233.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ s:Писмо от Палеорската българска община
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10.
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 521. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178 – 179. (на френски)
- ↑ Емборе и Палеор са съседни села.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 23.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 81.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 526.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 218 - 221. (на английски)
- ↑ Ομοσπονδία Δυτικομακεδονικών Σωματείων Θεσσαλονίκης, архив на оригинала от 27 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080627170126/http://odsth.org/SullogoiDetails.asp?menu=4&Sullogos_ID=60&Som_ID=3, посетен на 16 юни 2006
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ а б Flórina GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 544.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 665.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 684.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 297.
|