Требино (дем Еордея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Требино (община Брод).

Требино
Καρδία
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина711 m

Требино или Требно, Тремно, Тремньо (на гръцки: Καρδία, Кардия, до 1927 година Τρέμπενο, Требено, катаревуса Τρέμπενον, Требенон[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония. Селото е изселено в 1976 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Требино е разположено на 18 километра югоизточно от Кайляри (Птолемаида).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Требино е българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тремнино (Tremnino) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства и 260 жители българи.[2]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Тремнино като българско село.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тремнико има 220 жители българи.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тремнино е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 90 къщи.[5]

Според гръцка статистика от 1904 година в Требино живеят 200 гърци.[6]

В началото на XX век цялото християнско население на Требино е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требино има 280 българи патриаршисти гъркомани.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Требино има 42 къщи славяни християни.[8] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Требино живеят

само 80 чуждогласни семейства... всички говорят славянски.[9]

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Требино са заклевани да не говорят вече български език.[10]

В 1976 година Требино е изселено, заради разработване на находища от въглища. По-голямата част от жителите му се заселват в Кайляри, а други в село Кила (Исламли) на 4 километра северно от Кожани.

Прекръстени с официален указ местности в община Требино на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сеста Погони[11] или Сеста Пагон Σέστα Πάγκον Антполохагу В. Циота Άνθυπολοχαγού Β. Τσιώτα[12] местност на Ю от Требино[11]
Курудере[13] Κουρού Ντερέ Ксиропотамос Ξηροπόταμος[12] река на С от Требино[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 290 321 421 615 814 897

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Требино

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Тремно (Общеславянский лингвистический атлас 93). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 783-790.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  3. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  6. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  10. Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“
  11. а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  12. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  13. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.