Требино (дем Еордея)

Требино
Καρδία
	Требино Καρδία
— село —
	Требино Требино Требино
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Еордея
Географска област	Саръгьол
Надм. височина	711 m
Население	0 души (2021 г.)

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Требино (община Брод).

Требино или Требно, Тремно, Тремньо (на гръцки: Καρδία, Кардия, до 1927 година Τρέμπενο, Требено, катаревуса Τρέμπενον, Требенон^[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония. Селото е изселено в 1976 година.

География

Требино е разположено на 700 m надморска височина, на 18 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида).^[2]

История

В Османската империя

В края на XIX век Требино е българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тремнино (Tremnino) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства и 260 жители българи.^[3]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Тремнино като българско село.^[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тремнико има 220 жители българи.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тремнино е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 90 къщи.^[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Требино (Τρέμπινο), Кайлярска каза, живеят 200 гърци елинофони християни.^[7]

В началото на XX век цялото християнско население на Требино е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требино има 280 българи патриаршисти гъркомани.^[8]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Требино (Τρέμπινον), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 190 „православни гърци“.^[9]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Требино има 42 къщи славяни християни.^[10] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Требино живеят

{{цитат|само 80 чуждогласни семейства... всички говорят славянски.^[11]

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Требино са заклевани да не говорят вече български език.^[12]

Традиционно селото произвежда много тютюн и жито. В 1976 година Требино стига 1000 жители. В края на същата година то е изселено, заради разработване на находища от въглища. По-голямата част от жителите му се заселват в Кайляри, а други в село Кила (Исламли) на 4 km северно от Кожани.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Требино на 31 юли 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Сеста Погони^[13] или Сеста Пагон	Σέστα Πάγκον	Антполохагу В. Циота	Άνθυπολοχαγού Β. Τσιώτα^[14]	местност на Ю от Требино^[13]
Курудере^[15]	Κουρού Ντερέ	Ксиропотамос	Ξηροπόταμος^[14]	река на С от Требино^[15]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	290^[2]	321^[2]	421^[2]	615^[2]	692^[2]	814^[2]	897^[2]	3^[2]	0^[2]	0	5	0

Личности

Родени в Требино

Елефтерия Вамваковска-Льоровска (р. 1945), северномакедонска историчка
Христо Вамваковски, участник в Гръцката гражданска война

Литература

Видоески, Божидар. Тремно (Общеславянский лингвистический атлас 93). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 783-790.

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 301. (на македонска литературна норма)
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 108. (на гръцки)
↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 235.
↑ Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“
1 2 Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.^{[неработеща препратка]}
1 2 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_301-2] 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 301. (на македонска литературна норма)

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.

[4] Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.

[6] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)

[7] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)

[8] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)

[9] Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 108. (на гръцки)

[10] Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)

[Мит_или_реалност_235-11] Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 235.

[12] Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“

[Kozáni-13] 1 2 Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.^{[неработеща препратка]}

[Περὶ_μετονομασίας-14] 1 2 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)

[Ген-15] 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]