Ранци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ранци
Ερμακιά
— село —
Стенопис от църквата „Свети Атанасий“
Стенопис от църквата „Свети Атанасий
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 1057 m
Население 325 души (2011 г.)

Ранци или Франци, Франковица, Франкоч (на гръцки: Ερμακιά, Ермакия, до 1928 Φραγκότς или Φραγκότσι, Франгоц или Франгоци,[1] на турски: Frankoça, Франкоча) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра източно от Кайляри (Птолемаида), в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Ранци е много старо село. Местната легенда отдава основаването на селото на кръстоносци, на които то дължи името си – френско село. Селото фигурира в османски документи от XV век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина (Лерин) от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Раниче с 19 джизие ханета (домакинства)[2]. В 1664 година в селото са отбелязани мюсюлмани. В 1820 година Ранци е чифлик на Али паша Янински. Селото пострадва значително по време на Негушкото въстание през 1822 година, когато е изгорено от османците. В 1874 година е построена църквата „Свети Атанасий“, както и разрушеният днес манастир „Свети Илия“.[3][4]

В края на XIX век Ранци е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ранци (Rantzi) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 280 жители българи.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ранци:

На 1 час източно оттук [Харбино] се намира смесеното село Франгьот с 45 мохамедански къщи и 116 нуфузи. Българските къщи са 36, семейните двойки 45, а нуфузите 79. Данъкът е 7970 пиастри, а инание-аскерие - 1380 пиастри. Жителите в голямата си част са наемни работници и работят в гората на планината Караташ, но се занимават и с производство на жито и скотовъдство. В селото има много вода и две мелници.[6]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ранци като българско село.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ранци (Франкочъ) има 600 жители българи и 80 жители турци.[8]

В началото на XX век цялото християнско население на Ранци е под върховенството на Цариградската париаршия. В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[9] Според гръцка статистика от 1904 година във Франгоци живеят 500 българогласни гърци.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1000 българи патриаршисти гъркомани.[11]

Знамето от Илинденското въстание на село Ранци, пренесено в Лешок от Ангел Бояровски

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ранци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война Ранци остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ранци има 240 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[13] В 1928 година селото е прекръстено на Ермаклия.[14] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ранци живеят 300 българофонски семейства.[15]

По време на Втората световна война, на 28 март 1944 година чети на гръцките колаборационисти от Националната гръцка армия (съставени предимно от понтийски гърци), начело с полковник Георгиос Пулос го разсипват, 62 от жителите му са избити,[16] а други принудени да емигрират. По-късно Ранци пострадва и по време на Гръцката гражданска война.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1164 1108 1225 1735 572 667 581 593 492 436 325

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ранци
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Антонов (10 юли 1872 - ?), български просветен деец, в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[17] и работил като български учител във Воден[18]
  • Flag of North Macedonia.svg Методия Тошевски (1941 – 2015), финансист и писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Ташев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 27 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Φραγκότς -- Ερμακιά
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  3. Ερμακιά. // Χάρτης της Ελλάδος. Посетен на 7 януари 2015. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  4. Οδοιπορικό στα μνημεία της Εορδαίας - Ο ναός του αγίου Αθανασίου στην Ερμακιά. // Dou στη ενημέρωση. Посетен на 7 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-07 в Wayback Machine.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)
  7. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  9. Величко Георгиев и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 46.
  10. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698, 885.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  14. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  16. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  17. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
  18. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545.
     Портал „Македония“         Портал „Македония