Направо към съдържанието

Ранци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ранци
Ερμακιά
— село —
Стенопис от църквата „Свети Атанасий“
Стенопис от църквата „Свети Атанасий“
Гърция
40.4981° с. ш. 21.8503° и. д.
Ранци
Западна Македония
40.4981° с. ш. 21.8503° и. д.
Ранци
Кожанско
40.4981° с. ш. 21.8503° и. д.
Ранци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина1000 m
Население436 души (2001 г.)
Ранци в Общомедия

Ранци или Франци, Франковица, Франкоч (на гръцки: Ερμακιά, Ермакия, до 1928 Φραγκότς или Φραγκότσι, Франгоц или Франгоци,[1]на турски: Frankoça, Франкоча) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1000 m надморска височина, на 22 km източно от Кайляри (Птолемаида),[2] в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио). В Каракамен над селото е Ранската пещера с малък вход с две камери 13 m и 20 m и много подкамери.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Ранци е много старо село. Местната легенда отдава основаването на селото на кръстоносци, на които то дължи името си – френско село. Селото фигурира в османски документи от XV век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина (Лерин) от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Раниче с 19 джизие ханета (домакинства).[4] В 1664 година в селото са отбелязани мюсюлмани. В 1820 година Ранци е чифлик на Али паша Янински. Селото пострадва значително по време на Негушкото въстание през 1822 година, когато е изгорено от османците. В 1874 година е построена църквата „Свети Атанасий“, както и разрушеният днес манастир „Свети Илия“.[5][6]

В края на XIX век Ранци е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ранци (Rantzi) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 280 жители българи.[7]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ранци:

„ На 1 час източно оттук [Харбино] се намира смесеното село Франгьот с 45 мохамедански къщи и 116 нуфузи. Българските къщи са 36, семейните двойки 45, а нуфузите 79. Данъкът е 7970 пиастри, а инание-аскерие - 1380 пиастри. Жителите в голямата си част са наемни работници и работят в гората на планината Караташ, но се занимават и с производство на жито и скотовъдство. В селото има много вода и две мелници.[8] “

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ранци като българско село.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ранци (Франкочъ) има 600 жители българи и 80 жители турци.[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Франкоч (Франковище) е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 110 къщи.[11]

В началото на XX век цялото християнско население на Ранци е под върховенството на Цариградската париаршия. В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[12]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Франгоци (Φραγκότση), Кайлярска каза, живеят 500 гърци славофони християни.[13]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1000 българи патриаршисти гъркомани.[14]

Сватбено знаме от Ранци, предадено от Ангел Бояровски на Музея на Македония в Скопие. Направено е от червен памучен плат, едностранно извезано с бели и жълти конци и с размер 71 х 65 cm. В средата има два изправени и короносани бели лъва, около тях флорална рамка от бяло и под тях стоят буквите „В“ и „А“ и годината 1903. В четирите ъгли се намират четири по-малки лъвове, а от всичките страни знамето е обшито от друга червена лента с размер 5 cm.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ранци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[16]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война Ранци остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ранци има 240 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[17] В 1928 година селото е прекръстено на Ермаклия.[18] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ранци живеят 300 българофонски семейства.[19]

По време на Втората световна война, на 28 март 1944 година чети на гръцките колаборационисти от Националната гръцка армия (съставени предимно от понтийски гърци), начело с полковник Георгиос Пулос го разсипват, 62 от жителите му са избити, много бягат в Коман, Инели, Негуш,[20] а други принудени да емигрират. По-късно Ранци пострадва и по време на Гръцката гражданска война.[2]

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и картофи и се занимава и със скотовъдство.[23]

Прекръстени с официален указ местности в община Ранци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сатгюнеси[24] Σατγιουνέσι Просилион Προσήλιο[25] връх в Каракамен на СЗ от Ранци и на СИ от Войводина (1003 m)[24]
Кузулец[24] Κουζουλέτσι Анилион Άνήλιον[25] местност на ССЗ от Ранци[24]
Вармара[24] Βαραμάρα Кокини Магула Κόκκινη Μαγούλα[25] връх в Каракамен на С от Ранци (1404,9 m)[24]
Теке[24] Τεκές Вуноплая Βουνοπλαγιά[25] връх в Каракамен на ИСИ от Ранци (1594,6 m)[24]
Царкули[24] Τσαρκούλι Василика Βασιλικά[25] връх в Каракамен на СИ от Ранци (1537 m)[24]
Грамуради[24] Γκραμουράντι Петрохома Πετρόχωμα[25] връх в Каракамен на ЮЮИ от Ранци (914 m)[24]
Върпороз[24] Βαρπορὸζ Петинос Πετεινός[25] връх в Каракамен на ЮИ от Ранци (1508 m)[24]
Севризе[24] Σεβριζέ Врахаки Βραχάκι[25] връх в Каракамен на ЮИ от Ранци[24]
Градище[24] Γκραδίστε Палеокастрон Παλαιόκαστρον[25] връх в Каракамен на И от Ранци (1149 m)[24]
Теке[24] Τεκέ Корифи Κορυφή[25] връх в Каракамен на ИЮИ от Ранци (1590,6 m)[24]
Курудере[24] Κουρού Ντερέ Ксиропотамос Ξηροπόταμος[25] река на ЮИ от Ранци, ляв приток на Баково[24]
Падина[24] Πάντκα Ксиромери Ξηρομέρι[25] местност на ЮЗ от Ранци и на ЮИ от Войводина[24]
Въргунк[24] Βαργκοΰγκος Кокинохома Κοκκινόχωμα[25] местност на Ю от Ранци[24]
Порище[24] Πορίστε Ксиролакос Ξηρόλακκος[25] река на Ю от Ранци[24]
Чечебулино[24] Τσετσεμπούλινο Ксировриси Ξηρόβρυση[25] река на Ю от Ранци[24]
Боска[24] Μπόσκα Мастос Μαστός[25] връх в Каракамен на ЮИ от Ранци (987,5 m)[24]
Гробовище[24] Γκρουμπουβάϊτσε Тафотопос Ταφότοπος[25] местност в Каракамен на ЮИ от Ранци[24]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1164[2] 1108[2] 1225 1735 592[23] 667[23] 581[23] 593[23] 489[23] 436 325 293

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Ранци
  • Марко Антонов (Андонов, 10 юли 1872 - ?), български просветен деец, в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[26] и работил като български учител във Воден[27]
  • Методия Тошевски (1941 – 2015), финансист и писател от Република Македония
  • Филип Ташев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 27 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[28]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 300. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 376. (на гръцки)
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  5. ↑ Ερμακιά // Χάρτης της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 7 януари 2015. (на гръцки)
  6. ↑ Οδοιπορικό στα μνημεία της Εορδαίας - Ο ναός του αγίου Αθανασίου στην Ερμακιά // Dou στη ενημέρωση. Архивиран от оригинала на 2015-01-07. Посетен на 7 януари 2015.
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107.
  8. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)
  9. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  11. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на XX век. Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 9548187132. с. 46.
  13. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 521. (на гръцки)
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  15. ↑ Јоновски, Јован., Мојсо Поповски. Македонски свадбени знамиња // Македонски хералд. Македонско грбословно друштво, декември 2020. с. 15-16. Архивиран от оригинала на 2022-12-22.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698, 885.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  18. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 235.
  20. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 315 - 318. (на английски)
  21. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 316. (на английски)
  22. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 317. (на английски)
  23. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 301. (на македонска литературна норма)
  24. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  25. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  26. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
  27. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство – София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ранци&oldid=12718133“.