Инско
Инско Ανατολικό | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 647 m |
Население | 903 души (2011 г.) |
Пощенски код | 502 00 |
Инско или Инели, Инево, Инелово (на гръцки: Ανατολικό, Анатолико, катаревуса: Ανατολικόν, Анатоликон, до 1927 Ίνελι, Инели,[1] на турски: İğneli, Инели) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 7 километра северозападно от Кайляри (Птолемаида).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Инели (Ineli) е посочено като село в каза Джумали с 12 домакинства и 25 жители мюсюлмани.[2]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Инско:
„ | На 1 час на изток от това село [Турски чифлик] се намира мохамеданското село Снели с 50 къщи и 160 нуфузи, плащащи 4800 пиастри данък и десятък от 7500 до 8900 пиастри. То е разположено в равна местност и има висока кула. Жителите му се занимават със земеделие. Има много вода. На изток близо до селото започва Островската кааза.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Инелево (Инели) има 650 жители турци.[4]
Според гръцка статистика от 1904 година в Инели живеят 600 турци.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Инско попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Инелево има 30 къщи турци.[6] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Инско и в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 329 бежански семейства с 1349 души.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Анатоликон, в превод източно.[8]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Инско живеят 400 бежански семейства от Понт и Мала Азия.[9]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Бигла[10] | Μπίγλα | Вигла | Βίγλα[11] | връх в Каракамен на ЮИ от Инско и на СИ от Требища (807 m)[10] |
Въртоп[10] | Βούρτοπ Λὸφος | Металия | Μεταλλεία[11] | връх в Каракамен на ЮЮИ от Инско и на СИ от Требища (1083 m)[10] |
Курия[10] | Κουρί | Дилофос | Δίλοφος[11] | местност на СИ от Инско[10] |
Кофилия[10] | Κοφίλια | Перасма | Πέρασμα[11] | местност на З от Требища и на И от Кайляри[10] |
Куру[12] | Κουρού | Веландотопос | Βελανοδότοπος[11] | реката минаваща през Требища[12] |
Ливадичка[10] | Λιβιντίσκα | Периохи | Περιοχή[11] | местност на Ю от Инско и на СЗ от Требища[10] |
Качукия | Κατσούκια | Дендрулия | Δεντρούλια[11] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 613 | 87 | 962 | 903 |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Страница за Инско Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.236.
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
|