Инско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Инско
Ανατολικό
— село —
Гърция
40.545° с. ш. 21.7483° и. д.
Инско
Западна Македония
40.545° с. ш. 21.7483° и. д.
Инско
Кожанско
40.545° с. ш. 21.7483° и. д.
Инско
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина647 m
Население732 души (2021 г.)
Пощенски код502 00

Инско или Инели, Инево, Инелово (на гръцки: Ανατολικό, Анатолико, катаревуса: Ανατολικόν, Анатоликон, до 1927 Ίνελι, Инели,[1] на турски: İğneli, Инели) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра северозападно от Кайляри (Птолемаида).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Инели (Ineli) е посочено като село в каза Джумали с 12 домакинства и 25 жители мюсюлмани.[2]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Инско:

„ На 1 час на изток от това село [Турски чифлик] се намира мохамеданското село Снели с 50 къщи и 160 нуфузи, плащащи 4800 пиастри данък и десятък от 7500 до 8900 пиастри. То е разположено в равна местност и има висока кула. Жителите му се занимават със земеделие. Има много вода. На изток близо до селото започва Островската кааза.[3] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Инелево (Инели) има 650 жители турци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Инели е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.[5] Същевременно Инско е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 12 къщи.[6]

Според гръцка статистика от 1904 година в Инели живеят 600 турци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Инско попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Инелево има 30 къщи турци.[8] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Инско и в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 329 бежански семейства с 1349 души.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Анатоликон, в превод източно.[10]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Инско живеят 400 бежански семейства от Понт и Мала Азия.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Инско на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бигла[12] Μπίγλα Вигла Βίγλα[13] връх в Каракамен на ЮИ от Инско и на СИ от Требища (807 m)[12]
Въртоп[12] Βούρτοπ Λὸφος Металия Μεταλλεία[13] връх в Каракамен на ЮЮИ от Инско и на СИ от Требища (1083 m)[12]
Курия[12] Κουρί Дилофос Δίλοφος[13] местност на СИ от Инско[12]
Кофилия[12] Κοφίλια Перасма Πέρασμα[13] местност на З от Требища и на И от Кайляри[12]
Куру[14] Κουρού Веландотопос Βελανοδότοπος[13] реката минаваща през Требища[14]
Ливадичка[12] Λιβιντίσκα Периохи Περιοχή[13] местност на Ю от Инско и на СЗ от Требища[12]
Качукия Κατσούκια Дендрулия Δεντρούλια[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 613 87 962 903

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  3. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.236.
  12. ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  14. ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Инско&oldid=12187955“.