Радунища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радунища
Κρυόβρυση
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 647 m
Население 191 души (2001)

Радунища (на гръцки: Κρυόβρυση, Криовриси, до 1927 Ραδούνιστα, Радуниста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония със 191 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 километра от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Радун.[2]

В края на XIX век Радунища е малко чисто българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Радунища (Radounischta) е посочено като село в каза Джумали с 30 домакинства и 80 жители българи.[3] В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Радунища като българско село.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радунища има 91 жители българи християни.[5] В началото на XX век цялото село Радунища е под върховенството на Българската екзархия. Според гръцка статистика от 1904 година в Радуниси живеят 75 българи схизматици.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Част от българското население се изселва в България. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Радунища са заселени 121 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година Радунища е прекръстено на Криовриси.[8] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 34 семейства и 134 жители бежанци.[9].

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Радунища живеят 15 семейства „чуждогласни българофонски“ и 30 „бежански“ от Мала Азия.[10]

Днес според Тодор Симовски съотношението между потомците на бежанците от Мала Азия и местното българоговорещо население в Радунища е 50% на 50%.[11]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 44 души
  • 1920 – 66 души
  • 1928 – 200 души
  • 1940 – 285 души
  • 1951 – 236 души
  • 1961 – 217 души
  • 1971 – 168 души
  • 1981 – 248 души
  • 1991 – 204 души
  • 2001 – 191 души

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραδούνιστα -- Κρυόβρυση
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.98-99.
  4. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  6. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  11. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
     Портал „Македония“         Портал „Македония