Чор
| Чор Γαλάτεια | |
| — село — | |
  Чор  Чор  Чор | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 650 m |
| Население | 400 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 502 00 |
Чор (на гръцки: Γαλάτεια, Галатия, до 1926 година Τσορ, Цор[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 650 m надморска височина, на 10 km северозападно от Кайляри (Птолемаида).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Чор е турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чор (Tchor) е посочено като село в каза Джумали със 70 домакинства и 200 жители мюсюлмани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Чор:
| „ | Село Чор, разположено също сред долината в гориста местност със 70 мохамедански къщи, от които се взимат 6300 пиастри данък.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Чор има 800 жители турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чор е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 180 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Чор (Τσιόρ), Кайлярска каза, живеят 650 турци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чор има 350 къщи турци.[8] Турското население на Чор се изселва в Турция и на негово място през 20-те години са настанени понтийски и източнотракийски гърци. В 1927 година селото е прекръстено на Галатия.[9] В 1928 година селото е бежанско с 215 семейства и 90 души бежанци.[10]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Чор живеят 200 бежански семейства от Понт и Тракия.[11]
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито, тютюн, грозде, както и със скотовъдство.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Мокрена[13] | Μόκραινα | Камила | Καμήλα[14] | река на З от Чор, ляв приток на Белева река[13] |
| Дъмброва[13] | Δεμπρόβας | Пигадия | Πηγάδια[14] | местност на З от Чор[13] |
| Оцания[13] | Ότσάνια | Харадрес | Χαράδρες[14] | местност на ИЮИ от Чор[13] |
| Циронка[13] | Τσιρόγκα | Потамия | Ποταμιά[14] | река на Ю от Чор[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1247[2] | 1266[2] | 826[2] | 912[2] | 827[2] | 912[2] | 696[2] | 613[2] | 532[2] | 530 | 393 | 400 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((el)) Информация за бившия дем Кайляри Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 302. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 154. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 303. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
