Направо към съдържанието

Дебрец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дебрец
Αναρράχη
Поглед на Дебрец
Поглед на Дебрец
Гърция
40.4928° с. ш. 21.5717° и. д.
Дебрец
Западна Македония
40.4928° с. ш. 21.5717° и. д.
Дебрец
Кожанско
40.4928° с. ш. 21.5717° и. д.
Дебрец
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина710 m
Население753 души (2021 г.)
Пощенски код50005
Телефонен код2463
Дебрец в Общомедия

Дебрец (на гръцки: Αναρράχη, Анарахи, до 1928 година Τέπρε, Тепре, до 1961 година Δέβρη, Деври,[1] на турски: Debre, Дебрѐ) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 710 m надморска височина,[2] на 13 km западно от Кайляри (Птолемаида) и на 1 km от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики) и Кайлярския рид.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Над Дебрец има останки от две средновековни крепости – в местностите Кастри и Кула, в които са откривани монети от епохата на Комнините. В местността Фрурио има останки от средновековна църква.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Дебри с 2 джизие ханета (домакинства).[4] В XIX век Дебрец е смесено българо-турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Дебрецъ като българско село.[5] На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Дебрец (Debretz).[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Деврец (Devretz), Мъгленска епархия, живеят 1540 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебрец (Débretz) е посочено като село в Костурска каза с 450 домакинства и 600 жители мюсюлмани и 580 българи.[8]

Златко Каратанасов, учител в Емборе от 1884 до 1887 година, пише за Дебрец:

„ Селото Дебрец аз го считам като една източна махала на Емборе... То отстои 10 минути от градеца. Български къщи около 1000, а повече от сто турски къщи. То е построено накаменисто място в „дебри“... Емборе е на равно място, а над емборските баири имало крепост. Когато турците превземали и покорявали тези кайлярски места откъм Дебрец викали командата „Де, бре!“, а другата команда откъм градеца викала „Инин буреа!“ и затова се нарекъл Емборе, а старото му име било Търговище... „Инин буреа“ ще рече слезте тук.[9] “

Атанас Шопов посещава Дебрец и в 1893 година пише:

„ Дебрец отдалеч се вижда нещо обширно с големи бели къщи, с чардаци и бели комини, казал би човек, че това е гиздав малък градец. А всъщност това е село, но село турско и богато, в което живеят няколко бейски семейства. Българските къщя са много малко...

На другия ден след пристигането ми в Емборе, дойдоха от селото Дебрец двоица първенци заедно с учителя, от срещата и разговора с които останах много благодарен, защото ми се видяха хора събудени и разсъдителни. Българите в Дебрец тоже са се отказали от гръцкия владика и припознават духовното ведомство на Екзархията.[10]

 “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дебрец има 740 жители българи християни и 700 жители турци.[11]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дебрец е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 260 къщи.[12]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Деври (Δέβρη), Кайлярска каза, живеят 130 гърци и 250 турци.[13]

В началото на XX век цялото село Дебрец е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дебрец (Debretz) има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[14]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Деври (Δέβρη), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 130 „православни гърци“ и 1200 мюсюлмани.[15]

В 1910/1911 година български учител в Дебрец е Никола Апчев.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Дебрец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Георги“ в Дебрец

През Балканската война в селото влизат четите на Марко Иванов, Пандил Шишков, свещеникът Тръпко Карапалев и андартската чета на Кондурас, а войводите произнасят тържествени речи. Българският учител Киро Янков влиза в конфликт с андартския капитан, който е потушен от Пандил Шишков.[18]

По време на войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от българското население се изселва в България. Турското население е подложено на репресии от страна на гръцката армия, а дебренецът Стерьо Апов укрива в дома си Али Салипашев, приятел на войводата Алеко Джорлев.[19] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дебре има 120 къщи славяни християни и 250 къщи турци.[20] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война от Дебрец е изселено цялото турско население и са заселени 641 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година името на селото придобива гръцка форма Деври. Преброяванието от 1928 показва 1271 души, от които 856 гърци бежанци (214 семейства).[21]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Дебец живеят 110 семейства „българофони“ и 220 бежански семейства от Понт и Мала Азия.[22]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година дебречани активно се включват в българската защитна организация Охрана и след изтеглянето на германците през март 1946 година 25 души от селото са осъдени за пробългарска дейност. В 1961 година селото е прекръстено на Анарахи. След Втората световна война населението на селото намалява вследствие на емиграция отвъд океана.

Традиционно населението отглежда жито и се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Дебрец на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Кавраташ[3]ΚαβραντάσιФрурионΦρούριον[23]връх в Мурик на ЮЮИ от Дебрец и на ЮЗ от Радунища[3]
КапушΚαπούςАгиос ЙоанисΆγιος Ιωάννης[23]
Кайлар Оваси[3]Καϊλάρ ΌβάσιСиноронΣύνορον[23]местност на И от Дебрец[3]
Сълповско[3]ΣουλποβίτικοСклиронΣκληρόν[23]местност в Мурик на Ю от Дебрец и на ЮЗ от Сълпово[3]
Армутлук[3]ΆρμουτλούκАртесианаΆρτεσιανά[23]местност на С от Дебрец[3]
Мело[3]ΜέλοТеотокосΘεοτόκος[23]връх на СИ от Дебрец (746,3 m)[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1414[2] 1396[2] 1271[2] 1628[2] 1519[2] 1478[2] 1439[2] 1132[2] 1151[2] 1150 926 753

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Надгробният камък на Димитри Димов (1878 – 1948) от Дебрец, в Торонто, Канада
Родени в Дебрец
Македоно-одрински опълченци от Дебрец
  • Анастас Георгиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[25]
  • Вангел Г. Мишев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО[26]
  • Вангел Петров (1885/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[27]
  • Диме Дорев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[28]
  • Рангел Атанасов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина[29]
  • Стефан Вангелов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Осма костурска дружина[30]
  • Стефан Николов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[31]
  • Ташко Манолов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Бургас, Първа и Нестроева рота на Девета велешка дружина[32]
  • Янко Марков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[33]
Свързани с Дебрец
  • Андрей Д. Пейков (р. 1939), американски бизнесмен, основател на компанията „Ниагара ботлинг“, роден в САЩ от родители от Дебрец
  • Анди Пейков (Андрей Пейков младши) (р. 1974), американски бизнесмен, директор на „Ниагара ботлинг“ след 2002 г., син на Андрей Д. Пейков

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 295. (на македонска литературна норма)
  3. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333
  5. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  6. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
  9. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство – София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 23.
  10. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 225, 230.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
  12. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512. (на гръцки)
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  15. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 109. (на гръцки)
  16. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 314.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  18. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 172.
  19. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 170 – 171.
  20. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  21. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  22. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 235.
  23. 1 2 3 4 5 6 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 33
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 145.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 467.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 556.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 106 – 107.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 513.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 430.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дебрец&oldid=13048290“.