Дебрец
|
Дебрец Αναρράχη |
|
|---|---|
.jpg) Църква в Дебрец. |
|
  Дебрец  Дебрец |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 1021 m |
| Население | 1150 души (2001) |
| Пощенски код | 50005 |
| Телефонен код | +30 24630 |
| Дебрец в Общомедия | |
Дебрец (на гръцки: Αναρράχη, Анарахи, до 1928 Τέπρε, Тепре, до 1961 Δέβρη, Деври,[1] на турски: Debre, Дебрѐ) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония с 1150 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 13 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на 1 километър от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики).
История[редактиране | редактиране на кода]
Над Дебрец има останки от две средновековни крепости – в местностите Кастри и Кула, в които са откривани монети от епохата на Комнините. В местността Фрурио има останки от средновековна църква.
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина от 1626 - 1627 година селото е отбелязано под името Дебри с 2 джизие ханета (домакинства) [2]. В на XIX век Дебрец е смесено българо-турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Дебрец като предимно българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Деврец (Devretz), Мъгленска епархия, живеят 1540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебрец (Débretz) е посочено като село в Костурска каза с 450 домакинства и 600 жители мюсюлмани и 580 българи.[5]
Златко Каратанасов, учител в Емборе от 1884 до 1887 година, пише за Дебрец:
| „ | Селото Дебрец аз го считам като една източна махала на Емборе... То отстои 10 минути от градеца. Български къщи около 1000, а повече от сто турски къщи. То е построено накаменисто място в „дебри“... Емборе е на равно място, а над емборските баири имало крепост. Когато турците превземали и покорявали тези кайлярски места откъм Дебрец викали командата „Де, бре!“, а другата команда откъм градеца викала „Инин буреа!“ и затова се нарекъл Емборе, а старото му име било Търговище... „Инин буреа“ ще рече слезте тук.[6] | “ |
Атанас Шопов посещава Дебрец и в 1893 година пише:
| „ | Дебрец отдалеч се вижда нещо обширно с големи бели къщи, с чардаци и бели комини, казал би човек, че това е гиздав малък градец. А всъщност това е село, но село турско и богато, в което живеят няколко бейски семейства. Българските къщя са много малко...
На другия ден след пристигането ми в Емборе, дойдоха от селото Дебрец двоица първенци заедно с учителя, от срещата и разговора с които останах много благодарен, защото ми се видяха хора събудени и разсъдителни. Българите в Дебрец тоже са се отказали от гръцкия владика и припознават духовното ведомство на Екзархията.[7] |
“ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дебрец има 740 жители българи християни и 700 жители турци.[8] В началото на XX век цялото село Дебрец е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[9]
Според гръцка статистика от 1904 година в Деври живеят 130 гърци и 1200 турци.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Дебрец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат четите на Марко Иванов, Пандил Шишков, свещеникът Тръпко Карапалев и андартската чета на Кондурас, а войводите произнасят тържествени речи. Българският учител Киро Янков влиза в конфликт с андартския капитан, който е потушен от Пандил Шишков.[12]
По време на войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от българското население се изселва в България. Турското население е подложено на репресии от страна на гръцката армия, а дебренецът Стерьо Апов укрива в дома си Али Салипашев, приятел на войводата Алеко Джорлев[13]. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война от Дебрец е изселено цялото турско население и са заселени 641 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година името на селото придобива гръцка форма Деври. Преброяванието от 1928 показва 1271 души, от които 856 гърци бежанци (214 семейства).[14].
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Дебец живеят 110 семейства „българофони“ и 220 бежански семейства от Понт и Мала Азия.[15]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година дебречани активно се включват в българската защитна организация Охрана и след изтеглянето на германците през март 1946 година 25 души от селото са осъдени за пробългарска дейност. В 1951 година селото има 1519 жители. В 1961 година селото е прекръстено на Анарахи. След Втората световна война населението на селото намалява вследствие на емиграция отвъд океана.
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 1414 души
- 1920 – 1396 души
- 1928 – 1271 души
- 1940 – 1628 души
- 1951 – 1519 души
- 1961 – 1478 души
- 1971 – 1131 души
- 1981 – 1036 души
- 1991 – 1192 души
- 2001 – 1150 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дебрец
Георги Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[16]- Георги Дебрели, участник в Гръцката война за независимост
- Кирил Янков (1868 – 1930), български революционер
- Филип Манолов (1879 – 1969), български общественик
Хасан Дебрели, прочут турски разбойник
- Македоно-одрински опълченци от Дебрец
- Анастас Георгиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[17]
- Вангел Г. Мишев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО[18]
- Вангел Петров (1885/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[19]
- Диме Дорев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[20]
- Рангел Атанасов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина[21]
- Стефан Вангелов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Осма костурска дружина[22]
- Стефан Николов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[23]
- Ташко Манолов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Бургас, Първа и Нестроева рота на Девета велешка дружина[24]
- Янко Марков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[25]
- Свързани с Дебрец
Андрей Д. Пейков (р. 1939), американски бизнесмен, основател на компанията „Ниагара ботлинг“, роден в САЩ от родители от Дебрец- Анди Пейков (Андрей Пейков младши) (р. 1974), американски бизнесмен, директор на „Ниагара ботлинг“ след 2002 г., син на Андрей Д. Пейков
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) История на Дебрец
- ((en)) История на Дебрец
- Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/kj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109-116
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δέβρη -- Αναρράχη
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 23.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 225, 230.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.172
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.170-171
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.145.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.467.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.556.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.248.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.69.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.106-107.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.513.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.422.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.430.
| |||||||||||||||||||||||
Портал „