Филип Манолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Манолов
български просветен деец
Роден
1879 г.
Починал
1969 г. (90 г.)

Филип Манолов Петров е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филип Манолов е роден в 1879 година[2] в кайлярското село Дебрец, тогава в Османската империя, днес Анарахи, Гърция. Учи в Дебрец, Емборе и Битоля.[1] През 1898 година завършва с първия випуск Скопското българско педагогическо училище.[3] От 1899 година учи педагогика в Йена (до 1900), София и философия и педагогика в Берн (до 1904).[1][4] От 1904 до 1909 година е учител в София - в Първа софийска гимназия и в Духовната семинария.[1] През 1909 - 1913 година е последен директор на Серското българско педагогическо училище.[1][5]. Седемнадесет години (с прекъсвания) от 1920 до 1938 година[6] е главен секретар в Министерството на народната просвета.[7]

На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[8]

Дългогодишен председател на Емборското братство, към 1932 година е вече подпредседател на Македонския национален комитет на братствата[9], а на 9 май 1942 година е избран за първи председател на УС на Съюза на македонските емигрантски организации.[10]

Умира в София в 1969 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 173.
  2. а б Парцел 29. // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
  3. Илюстрация Илинден, бр. 113, стр. 13.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.37
  6. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 174.
  7. Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1969. с. 193.
  8. Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.
  9. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.303.
  10. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 288.
     Портал „Македония“         Портал „Македония