Емборе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емборе
Εμπόριο
— село —
Емборе и Мурик зад него.
Емборе и Мурик зад него.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 865 m
Население 804 души (2011 г.)
Демоним Ембо̀рци
Пощенски код 500 05
Телефонен код 24630 – 6
Емборе в Общомедия

Емборе (на гръцки: Εμπόριο, Емборио, катаревуса: Εμπόριον, Емборион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 14 километра западно от демовия център град Кайляри (Птолемаида) в подножието на планината Мурик (Мурики).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името е от *ембор, тържище, пазар, стара заемка от гръцкото ἐμπόριον. В XIV век е засвидетелствано като Ѥборѥ.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Златко Каратанасов, учител в Емборе от 1884 до 1887 година, разказва следната легенда за името на селото:

Емборе е на равно място, а над емборските баири имало крепост. Когато турците превземали и покорявали тези кайлярски места откъм Дебрец викали командата „Де, бре!“, а другата команда откъм градеца викала „Инин буреа!“ и затова се нарекъл Емборе, а старото му име било Търговище... „Инин буреа“ ще рече слезте тук. Под градеца има доста обширно място и се нарича и сега Търговището.[2]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Ембория е споменато с 14 глави на семейства и двама неженени: Никола, Михал, Леко, Йорг, Димитри, Йорг, Божин, Стайко, Никола, Стамат, Мано, Стано, Стефан и Райко, и две вдовици Йелена и Мара. Общият приход за империята от селото е 952 акчета.[3]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Енбория със 71 джизие ханета (домакинства).[4]

В края на XIX век Емборе е смесено българо-турско село. До към края на 60-те години селото е седалище на Мъгленската епархия, като катедрална църква е „Свети Мина“.[5] В 1865 година в училището в селото започва да преподава емборецът поп Димитър. Съселянинът му Димитър Македонски научава поп Димитър да пише на български, изпраща му учебници и така в 1876 година (или в 1868[6]) в Емборе е открито първото българско училище в Кайлярско. В 1884 година в селото преподава Арсени Костенцев и училището започва официално да се нарича българско.[7]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Емборион (Emborion), Мъгленска епархия, живеят 320 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ембари (Embari) е посочено като село в каза Джумали с 280 домакинства с 680 жители българи и 80 жители мюсюлмани.[9]

Според Златко Каратанасов Емборе е градец с 300 къщи, от които 30 турски, а останалите чисто български. В Емборе има три църкви – главната „Свети Мина“, гробищната „Свети Николай“ и „Св. св. Константин и Елена“ (Еленица) – на северозапад в гората. В училището, издържано от Христо и Никола Върбенови, има четири пълни отделения, в които в 1884 година преподават Каратанасов, Атанас Попдимитров и Арсени Костенцев, а от учебната 1885 – 1886 година се открива и І клас. Леринският митрополит Калиник се опитва чрез пашата от Селфидже да затвори училището, но с подкуп Костенцев успява да спечели местните власти. В учебната 1885 – 1886 година Костенцев, който влиза в конфликт с българската община,[10] е заместен от Христо Нечов от Битоля и в училището се открива ІІ клас.[11]

В 1885 година с правителствено решение на българите са дадени църквите „Свети Мина“ и „Св. св. Константин и Елена“ (Еленица), а „Свети Николай“ остава за гъркоманите. В 1895 година владиката Йоаникий Мъгленски безуспешно се опитва да овладее „Свети Мина“ с аргумента, че в нея е погребан последният емборски владика.[5] В резултат са арестувани председателят на българската община поп Димитър, синът му Кръстьо Димитров, чорбаджията Никола Чирков, внук му Динката Чирков, учителят Иван Чеков и няколко жени, сред които сестрата на Димитър Македонски Лена.[12]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Емборе:

Оттук [Липинци] на 1 час на юг лежи смесеното село Ембор с 22 мохамедански къщи и 53 нуфузи. Християнските къщи са 46 със 105 нуфузи. Данъкът е 7900 пиастри, десятъкът – 10000 пиастри, а инание-аскерие на християните – 3150 пиастри... В селото има 1 джямия и 3 църкви, а също така и домът, в който през повечето време живее Могленският митрополит. Тук има достатъчно вода и градини с различни плодни дървета и 1 мелница. Почвата на това село е много плодородна. Жителите са предимно българи и турци коняри. Село Ембор отстои на час и половина от Кайляр, на три четвърти час от Блаца и на час и половина от Клисура, където жителите му продават своите произведения и брашно. Разположено е в склоновете на Вермийската планина, близо до северозападната граница на каазата.[13]

Атанас Шопов посещава Емборе и в 1893 година пише:

Емборе и църквата „Свети Константин“.
Емборе е най-голямото и най-богатото българско село в Кайлярско; то е богатичко и с добри и родолюбиви хора. Притежава красиво каменно училищно здание, направено от пожъртвованията на родолюбиви емборци... Емборе е отечеството на родолюбивите благодетели братя Върбенови, които ежегодно внасят по известна значителна сума за поддържание училището. Емборе е дало на българите и неколцина деятели както по църковния въпрос, още от самото негово зачало, тъй и по училищния; оттам са излезли учители, които са били полезни на народа още в самото начало на неговото възраждане... Емборе както и всички кайлярски български села, се намира в Леринска епархия, но отдавна не припознава ведомството на леринския гръцки владика. То едно време е било седалище на леринските митрополити...

В Емборе има едно мъничко гръцко гнездо. Силогосът поддържа един гръцки учител, който събира и учи пет-шест деца. Има и един стар свещеник с изгубено вече зрение, който държи гръцка страна, защото получава от време на време едно малко парично пособие. Гръцки семейства няма, а има двоица-троица гъркомани, свързани с гърцизма чрез разни интереси.[14]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Емборе има 1320 жители българи и 200 жители турци.[15] В началото на XX век почти цялото Емборе е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1640 българи екзархисти и 120 патриаршисти. В селото функционират три български училища – две основни и едно прогимназиално.[16] Главен учител е Никола Киров, а търговецът Ник. Андреев притежава дюкяни в Емборе.[17]

В подготовката за въстание от ВМОРО Емборе е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

с. Емборе съ около 300 кѫщи населено съ две трети съ българи и една съ турци. Бѣха организирани нѣколко души българи, начело съ учителя имъ Ив. Василевъ, който като делегатъ въ Смиловския конгресъ на революционния комитетъ на В.М.Р.О., знаейки за решената дата на възстанието, преди тая дата забѣгна въ Битоля. Емборе участвува въ възстанието само съ единъ човѣкъ...[18]

Според гръцка статистика от 1904 година в Емборион живеят 410 българи схизматици, 400 елиногласни християни и 400 туркогласни мюсюлмани.[19]

Като будно българско село Емборе пострадва значително от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. След няколко заплашителни писма (вижте s:Писмо до жителите на село Емборе от гръцки андарти) на 27 април 1907 година селото е нападнато от гръцки андарти и отчасти опожарено, при което загиват няколко жени.

Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за Емборе:

Емборе е първо българско село в Кайлярско и се слави с ученолюбието на жителите си и с добре уредено трикласно училище. Между всички македонски села то е дало най-много учители. Но емборяни не са тъй усърдни и към революционното дело. Съзнанието, че Емборе и няколко още съседни села са изолирано българско островче посред турско море, ги кара да странят от освободителната борба. По случайно съвпадение или повлияни от духа на селяните учителите, броят на които е значителен, също не се отличават с революционен жар.[20]

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от преди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и училищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги[21]

При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Емборе са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Местните българи са подложени на терор, изнасилвания и друг натиск от страна на гръцката администрация и членовете на бившите гръцки чети,[23] в резултат на което част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ембори има 250 къщи славяни християни и 50 къщи турци.[24]

В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Емборе са заселени 182 гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Емборе е смесено местно-бежанско селище с 45 бежански семейства и 186 жители бежанци.[25]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Емборе живеят 200 „чуждогласни“ семейства и 70 бежански от Понт и Мала Азия.[26]

Съборът на селото е на Свети Мина.[27]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1398 1180 1078 1177 1173 1169 917 924 922 1003 804

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Емборе в нашите сродни проекти:

Семейна гробница на Никола М. Белчев (1865 - 1932) от Емборе, в българското гробище в Истанбул
Благой Димитров
Иван Василев
Димитър Македонски.
Реклама за хотел „Български дом“ в Ню Йорк на Фоти Митрев от Емборе, емигрант в Ню Йорк
Родени в Емборе
Македоно-одрински опълченци
Македоно-одрински пълченци. Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров (завършил Солунската гимназия в 1891 г.[33]), Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Горно Върбени, Ставро Георгиев от Емборе
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас М. Попов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, Продоволствен транспорт на МОО[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас К. (Г.) Думов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Христов (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 6 охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Д. Муков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Каракуков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандил Шишков[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил П. Румбов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Геле П. Жаков, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Симеонов (1888/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, починал в болница[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Ив. Д. Костов (Костенцев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 5 одринска дружина[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 костурска дружина[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Иванов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо П. Жаков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандил Шишков[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Василев (1872/1873 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, загинал в Междусъюзническата война при връх Редки буки[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузман Кузманов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Минчо Николов, македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 3 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Бъчваров, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков.[49] Според други сведения е от Лъка[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Иванов Врингов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо М. Попов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, партизанска рота на подпоручик Никола Лефтеров, 4 рота на 10 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Димитров (1895/1897 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Мачангаров, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Сборна партизанска рота на МОО[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Василев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Христов, македоно-одрински опълченец, 2 рота и щаб на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина,[57] починал в София[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставри Василев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Фотий Петров (Фоти, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[59]
Други

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на Кајларското село Емборе (Егејска Македонија). Zbornik radova: povodom 70-godišnjice Života akademika Jovana Vukovića. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1977, str. 431 – 442.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 494.
  2. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 23 – 24.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 121
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  5. а б Димитровъ, Благой. Емборски спомени от 1895 год.. // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 4.
  6. Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр. 84 – 100.
  7. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  9. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96 – 97.
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 615.
  11. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 21 – 22.
  12. Димитровъ, Благой. Емборски спомени от 1895 год.. // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 5.
  13. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 169. (на руски)
  14. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 228 – 230.
  15. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
  16. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178 – 179. (на френски)
  17. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37, 52.
  18. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10.
  19. Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  20. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902, София, 1927, стр. 147.
  21. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 526.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  23. Report of the International Commission to inquire into the causes and conduct of the Balkan wars, published by the Endowment Washington, d.c. 1914, p. 200..
  24. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  25. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  26. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  27. „Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Κοζάνης. Θρησκευτικές γιορτές“, архив на оригинала от 16 август 2011, https://web.archive.org/web/20110816215135/http://www.kozani.gr/tourism/index.php?option=com_content&task=view&id=44&Itemid=75, посетен 16 август 2011 
  28. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 72.
  29. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  30. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  31. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 23.
  32. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.
  33. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 579.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 337.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 597.
  41. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 259.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 612.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369, 372.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 219.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 286.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 392.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 508.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 483.
  50. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 66.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 130.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
  53. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 226.
  54. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 433.
  55. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  56. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.
  57. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 167.
  58. Парцел 3. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  59. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 566.
  60. Пописаков, Аспарух. „От другата страна на медала (Геноцидът над македонските българи в Титова Югославия)“, вестник „Македонска трибуна“, САЩ, 1979 г.)
     Портал „Македония“         Портал „Македония