Димитър Пападжаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Пападжаков
български политик
Роден
Починал
юли 1938 г. (38 г.)

Димитър Иванов Пападжаков, използвал имената капитан Смелак и Василий Фьодорович Симеонов, е български политик, комунист и интербригадист.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Пападжаков е роден на 10 февруари 1900 година в южномакедонското кайлярско село Емборе, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Емигрира в България и в 1920 година става член на Българската комунистическа партия. От 1921 до 1923 година е член на Окръжния комитет на партията в Плевен. Преследван от властите, бяга в Кралството на сърби, хървати и словенци, откъдето в 1925 година заминава за СССР.[1]

Учи в Комунистическия университет в Ленинград от 1925 до 1928 година и работи в Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал.[1] От 1925 година е член на ВКП (б).[2]

Връща се в България в 1932 година при управлението на Народния блок. Избран е за член на Централния комитет на БКП. В 1935 година отново заминава за Москва.[1] Арестуван е в 1937 година по време на Големия терор, но е освободен.[2]

През октомври 1937 година заминава за Испания, за да вземе участие в Испанската гражданска война като интербригадист. Командва рота на Арагонския и Източния фронт. Загива при Мореля през юли 1938 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 60.
  2. а б в Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.