Свети Мина (Емборе)
| „Свети Мина“ Αγίου Μηνά | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Емборе |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Леринска, Преспанска и Еордейска |
| Архиерейско наместничество | Кайлярско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1815 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Мина“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Μηνά) е възрожденска православна църква в кайлярското село Емборе (Емборио), Гърция, част от Леринската, Преспанска и Еордейска епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1815 година храмът е обновен изоснови на мястото на старата църква в центъра на селото.[1] Емборе за кратко е седалище на Мъгленската епархия в края на XVIII – началото на XIX век и „Свети Мина“ е катедрална църква.[2]
След създаването на Българската екзархия в 1871 година почти цялото население на селото става екзархийско и в 1885 година с правителствено решение българите получават църквите „Свети Мина“, „Свети Димитър“ и „Св. св. Константин и Елена“ (Еленица). В 1895 година владиката Йоаникий Мъгленски безуспешно се опитва да овладее „Свети Мина“ с аргумента, че в нея е погребан последният емборски владика.[2] В резултат са арестувани председателят на българската община поп Димитър, синът му Кръстьо Димитров, чорбаджията Никола Чирков, внук му Динката Чирков, учителят Иван Чеков и няколко жени, сред които сестрата на Димитър Македонски Лена.[3]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение църквата е типичната за епохата трикорабна базилика с дървен покрив. В нея се пазят ценни икони от 1540 до 1574 година във византийски стил. Иконите на иконостаса са рисувани от 1815 до 1850 година и се в местен македонски стил, смесица на традиционния византийски и новия ренесансов. Други икони са донесени от Аргируполи от заселените в Емборе през 20-те години на XX век понтийски гърци и датират от 1905 до 1906 година. В храма има и нови икони, изписвани след 1930 година във византийски стил.[1]
В храма има параклис „Света Анастасия Узорешителница“, на западната му страна има часовникова кула. До църквата е построено копие на цариградската кула Галата. Съседната църква „Света София“ е копие на църквата „Света София“ в Цариград.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Μικρό Φωτοταξίδι στο Εμπόριο Πτολεμαΐδας // Otiagapo, 11 Νοεμβρίου 2016. Посетен на 21 януари 2020 г.
- ↑ а б Димитровъ, Благой. Емборски спомени от 1895 г. // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 4.
- ↑ Димитровъ, Благой. Емборски спомени от 1895 г. // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 5.
| |||||||||||||||||||||||
