Котлари (дем Еордея)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Котлари.
Котлари Πεντάβρυσος | |
---|---|
— село — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 594 m |
Население | 224 души (2011 г.) |
Котлари (на гръцки: Πεντάβρυσος, Пендаврисос, до 1927 година Κουτλάρ, Кутлар) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония с 305 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 5 километра североизточно от Кайляри (Птолемаида) в западното подножие на Каракамен (Вермио).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кутлари (Koutlari) е посочено като село в каза Джумали с 30 домакинства и 80 жители българи.[1] По-късно селото е отбелязвано като турско.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Котлар:
„ | На изток от Кайляр на 1 час разстояние, над реката е разположено мохамеданското село Мали Куртелер с 25 къщи и 58 нуфузи, плащащи 2600 пиастри данък. Десятъкът достига от 3600 до 4800 пиастри. В селото има много вода. Полята са добре напоявани и дават отлична реколта.[2] | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Котлари попада в Гърция. Турското население на Котлари се изселва в Турция и на негово място през 20-те години са настанени гърци бежанци от Понт. В 1927 година селото е прекръстено на Пендаврисос.[3]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Салчилар[4] | Σαλιτσιλάρ | Гидотопи | Γιδοτόπι[5] | местност и възвишение на СИ от Котлари (622 m)[4] |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) История на Котлари
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
|