Котлари (дем Еордея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Котлари.

Котлари
Πεντάβρυσος
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина594 m
Население224 души (2011 г.)

Котлари (на гръцки: Πεντάβρυσος, Пендаврисос, до 1927 година Κουτλάρ, Кутлар) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония с 305 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 километра североизточно от Кайляри (Птолемаида) в западното подножие на Каракамен (Вермио).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кутлари (Koutlari) е посочено като село в каза Джумали с 30 домакинства и 80 жители българи.[1] По-късно селото е отбелязвано като турско.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Котлар:

На изток от Кайляр на 1 час разстояние, над реката е разположено мохамеданското село Мали Куртелер с 25 къщи и 58 нуфузи, плащащи 2600 пиастри данък. Десятъкът достига от 3600 до 4800 пиастри. В селото има много вода. Полята са добре напоявани и дават отлична реколта.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Котлари попада в Гърция. Турското население на Котлари се изселва в Турция и на негово място през 20-те години са настанени гърци бежанци от Понт. В 1927 година селото е прекръстено на Пендаврисос.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Котлари на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Салчилар[4] Σαλιτσιλάρ Гидотопи Γιδοτόπι[5] местност и възвишение на СИ от Котлари (622 m)[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  2. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
  3. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  4. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)