Биралци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Биралци
Περδίκκας
— село —
Антропологически музей в Биралци
Антропологически музей в Биралци
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 565 m
Население (2001) 1854 души
Биралци в Общомедия

Биралци (на гръцки: Περδίκκας, Пердикас, до 1927 година Ναλμπάν-Κιόι, Ναλμπάνκιοϊ, Налбан Кьой,[1] на турски: Nalbantköy, Налбанткьой) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония с 1854 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 6 километра северно от Кайляри (Птолемаида) на Биралската река (Налбанткьой дереси) в коловината Саръгьол.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Биралци е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нелманкьой (Nelman-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Боренци (Borentzi) е посочено като село в Костурска каза с 300 домакинства и 450 жители българи и 500 мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Биралци:

На 1 час северозападно от Кайляр се намира смесеното село Налбан-Кьой с 65 мохамедански къщи и 150 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът е 7500 пиастри, а инание-аскерие - 2250 пиастри. Реката, извираща от Синяската планина минава през това село. Има 1 джамия и 1 хан.[4]

Атанас Шопов посещава Биралци и в 1893 година пише:

...пристигнахме в селото Биралци или Налбант-кьой, което неотодавна бе признало ведомството на Българската екзархия. Потърсихме училището, но ми казаха, че било вече затворено, защото изпитът станал и учителят отишъл в отечеството си... Питаха ме именно дали и аз съм българин като говоря така добре български.[5]

Между 1896-1900 година селото (посочено като Билялци) преминава под върховенството на Българската екзархия[6]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Биралци (Налбанткьой) има 380 жители българи и 420 жители турци.[7] В началото на XX век цялото християнско население на Биралци е екзархистко. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 504 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година Налбанткой е чисто турско село, в което живеят 600 жители.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Биралци попада в Гърция. През 20-те години турското население на Биралци се изселва в Турция и в селото са настанени 453 гърци бежанци от Понт и Източна Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Пердикас на името на военачалника на Александър Македонски Пердикас.[10] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 175 бежански семейства и 710 жители бежанци.[11].

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Биралци живеят 80 „чуждогласни семейства“ и 190 гръцки бежански от Тракия и Понт.[12]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Скелет на мамут от музея в Биралци
  • 1913 – 638 души
  • 1920 – 806 души
  • 1928 – 1112 души
  • 1940 – 1256 души
  • 1951 – 1280 души
  • 1961 – 1455 души
  • 1971 – 1439 души
  • 1981 – 1663 души
  • 1991 – 1867 души
  • 2001 – 1854 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Биралци

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ναλμπάνκιοϊ - Περδίκκας
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 110-111. Селото може да е и Горенци.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 163.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 223.
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  9. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
     Портал „Македония“         Портал „Македония