Биралци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Биралци
Περδίκκας
— село —
Биралският палеонтологически музей
Гърция
40.56° с. ш. 21.6978° и. д.
Биралци
Западна Македония
40.56° с. ш. 21.6978° и. д.
Биралци
Кожанско
40.56° с. ш. 21.6978° и. д.
Биралци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина565 m
Население1372 души (2021 г.)
Пощенски код50200
Телефонен код2463
Биралци в Общомедия

Биралци (на гръцки: Περδίκκας, Пердикас, до 1927 година Ναλμπάν-Κιόι, Ναλμπάνκιοϊ, Налбан Кьой,[1]на турски: Nalbantköy, Налбанткьой) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 6 километра северно от Кайляри (Птолемаида) на Биралската река (Налбанткьой дереси или Цирога) в коловината Саръгьол.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Биралци е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нелманкьой (Nelman-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Боренци (Borentzi) е посочено като село в Костурска каза с 300 домакинства и 450 жители българи и 500 мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Биралци:

„ На 1 час северозападно от Кайляр се намира смесеното село Налбан-Кьой с 65 мохамедански къщи и 150 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът е 7500 пиастри, а инание-аскерие - 2250 пиастри. Реката, извираща от Синяската планина минава през това село. Има 1 джамия и 1 хан.[4] “

Атанас Шопов посещава Биралци и в 1893 година пише:

„ ...пристигнахме в селото Биралци или Налбант-кьой, което неотодавна бе признало ведомството на Българската екзархия. Потърсихме училището, но ми казаха, че било вече затворено, защото изпитът станал и учителят отишъл в отечеството си... Питаха ме именно дали и аз съм българин като говоря така добре български.[5] “

Между 1896 и 1900 година селото (посочено като Билялци) преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Биралци (Налбанткьой) има 380 жители българи и 420 жители турци.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Налбант кьой (Биралци) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 140 къщи.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година Налбанткой е чисто турско село, в което живеят 600 жители.[9]

В началото на XX век цялото християнско население на Биралци е екзархистко. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 504 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Биралци попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Биролци има 70 къщи славяни християни и 120 турци.[11] През 20-те години турското население на Биралци се изселва в Турция и в селото са настанени 453 гърци бежанци от Понт и Източна Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Пердикас на името на военачалника на Александър Македонски Пердика.[12] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 175 бежански семейства и 710 жители бежанци.[13]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Биралци живеят 80 „чуждогласни семейства“ и 190 гръцки бежански от Тракия и Понт.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Биралци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дуков рид[15] Ντούκοφιτ Корифи Κορυφή[16] връх на СЗ от Биралци (743 m)[15]
Нучигар[15] Νουτσιγαρ Станес Στάνες[16] местност на СЗ от Биралци[15]
Дериня Ντερίνια Харадрес Χαράδρες[16]
Килот[15] Κιλότ Килада Κοιλάδα[16] местност на СИ от Биралци по едноименната река (Котларска река)[15]
Бара Μπάρα Лакос Λάκκος[16]
Рамдол[15] Ραμντολ Агалма Άγαλμα[16] река на С от Биралци[15]
Църневор[15] или Църнивор Τσέρνιβορ Маврос Лофос Μαύρος Λόφος[16] връх на СЗ от Биралци (702 m)[15]
Магури Курия Μαγγουρι Κουρί Палеон Дасос Παλαιόν Δάσος[16]
Семерлер[15] Σεμερλέρ Самари Σαμαρι[16] местност на З от Биралското езеро[15]
Кайлар Курия[15] Καϊλάρ Κουρί Аетофолиес Άετοφωλιές[16] местност покрай Цирога на З от Биралци до Биралското езеро[15]
Кайлар Оваси[15] Καϊλάρβασι Микрокамбос Μικρόκαμπος[16] местност на Ю от Биралци[15]
Котларска река[15] Κουτσλάρ Аморихия Άμμορυχεΐα[16] река на И от Биралци (Килот)[15]
Скелет на мамут от музея в Биралци
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 638 806 1112 1256 1280 1455 1439 1663 1867 1854 1582

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Биралци
  • Григор Костадинов Жабчев, на 61 години към 22 април 1943 година. Посветен във ВМОРО в 1902 година от Тане Горничевски. Четник на Тане и на Дзоле Гергев, с когото участва в сражения в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, след въстанието участник в отпора срещу гръцката пропаганда. На 22 април 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[17][18]
  • Емануил Лепчев, български просветен деец

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110-111. Селото може да е и Горенци.
  4. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 163. (на руски)
  5. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 223.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  12. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  17. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 49.
  18. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 24.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Биралци&oldid=12188187“.