Емануил Лепчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емануил Лепчев
български просветен деец
Еманул Лепчев долу вдясно
Еманул Лепчев долу вдясно

Роден

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Емануил Лепчев в Общомедия

Емануил Лепчев или Ляпчев е български просветен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лепчев е роден в кайлярското село Биралци, тогава в Османската империя, днес Пердикас, Гърция. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[1] след което следва в Белгия. Завръща се в Македония и преподава турски език в българската класическа гимназия в Битоля.[2] Става учител в българската екзархийска гимназия в Одрин.

От 1907 до Междусъюзническата война в 1913 година учителства в Солун в мъжката, девическата и търговската българска гимнизия.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Емборе.[3] Член е на временното бюро на Съюза в Солун.[4] Член е на Извънредния съд в града.[5]

Делегат е от Емборе на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[6]

През ноември 1912 година участва в издаването на вестник „Беломорец“ в Солун.

По-късно след 1919 година работи като чиновник в Пловдив.[7] Към 1929 година е председател на Македонското братство в Дупница.[8] Участва на конгреса на Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1931 година и е избран в постоянното бюро като втори председател[9].

Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, Емануил Лепчев и Георги Теохаридис.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
  3. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора.
  5. Рапорт №703 жт БТА в Солун до министъра на Външните работи и изповеданията С.Паприков в София за основаването на конституционен клуб в града, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1, част 2, стр. 515.
  6. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  7. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 25.
  8. Гръцката теза по македонския въпросъ. // Македония III (750). 11 април 1929. с. 2.
  9. Илюстрация Илинден, 1932, бр.32, стр.4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония