Панче Хаджиздравев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панче Хаджиздравев
български просветен деец
Като учител в Битолската българска гимназия в учебната 1902/1903 година
Роден
Починал
Прилеп, Демократична федеративна Югославия

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Пантелей (Панче, Панчо) Хаджиздравев или Здравев (изписване до 1945 година: Панче хаджи Здравевъ) е български просветен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панче Хаджиздравев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя в семейството на хаджи Здраве Хаджиилиев. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Завършва Физико-математическия факултет на Лиежкия университет. Преподава математика в българската мъжка гимназия в Солун, както и в българската класическа гимназия в Битоля.[2] В 1905 – 1906 година преподава в Сярското българско педагогическо училище.[3]

През Първата световна война е председател на окръжна постоянна комисия.[4]

При освобождението на Вардарска Македония през 1941 година е активен участник в българската обществена дейност в града. Включва се в дейността на българското читалище „Надежда“ и е негов съосновател.[5]

През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застрелян на улицата и Панчо Хаджиздравев, разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ [6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  2. Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
  3. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 495.
  4. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 64.
  5. Ченто бил претседател на бугарско народно читалиште во Прилеп 1941 година // vestimak.mk. Посетен на 6 август 2023.
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 244.