Анастас Христов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Христов.
| Анастас Христов | |
| български общественик | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Лозански университет |
Анастас (Атанас) Христов Хаджиангелов е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1876 година в Прилеп, тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.[1] Дядо му Ангел Хаджиилиев е изтъкнат български общественик и дарител, а прадядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ век в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създателите на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в Лозанския университет в 1899 година.[2] Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на Солунската българска община в 1901 – 1902 година.[3] В учебната 1902/1903 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[4]
След Младотурската революция в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса[5] и за член на Централното бюро на организацията.[6] Кандидат е от Битолско в изборите за Османски парламент в 1908 и в 1912 година.
Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[7]
Сътрудник е на „Списание на Юридическото дружество въ София“ (1905) и е автор на реферат „Аграрниятъ въпросъ въ Македония и Одринско“, издаден в отделна брошура (Солун, 1909).
Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.[8]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Аграрният въпрос в Македония и Одринско“, Солун, 1909 г., Анастас Христов
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 524.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 132.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Скръбна вѣсть. – Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.
| Димитър Поппандов | → | директор на Прилепското българско мъжко класно училище (1902 – 1903) |
→ | Илия Иванов (и. д.) |
- Родени в Прилеп
- Български общественици от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Български юристи от Македония
- Български публицисти
- Български писатели от Македония
- Починали в Истанбул
- Дейци на Българската матица
- Членове на Солунската българска община
- Възпитаници на Лозанския университет
- Директори на Прилепското българско мъжко класно училище