Анастас Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Христов.

Анастас Христов
български общественик
Роден
1876 г.
Починал
6 март 1913 г. (37 г.)

Образование Лозански университет
Христовъ, Анастасъ. Аг­рарниятъ въп­росъ въ Маке­до­ния и Одрин­ско. Солунъ, Печатница на К. Г. Самарджиевъ & С-ие, 1909.
Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, Емануил Лепчев и Георги Теохаридис.

Анастас (Атанас) Христов Хаджиангелов е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1876 година в Прилеп, тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.[1] Дядо му Ангел Хаджиилиев е изтъкнат български общественик и дарител, а прадядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ век в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създатели­те на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в Лозанския университет в 1899 година.[2] Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на Солунската българска община в 1901 – 1902 година.[3] В учебната 1902/1903 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[4]

След Младотурската революция в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса[5] и за член на Централното бюро на организацията.[6] Кандидат е от Битол­ско в изборите за Отомански парламент в 1908 и в 1912 година.

Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[7]

Сътрудник е на „Спи­сание на Юриди­чес­кото дружество въ София“ (1905) и е автор на реферат „Аг­рарниятъ въп­росъ въ Маке­до­ния и Одрин­ско“, издаден в отделна брошура (Солун, 1909).

Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  3. Геор­гиев, Величко и Стайко Три­фонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. София, 1996, стр. 524
  4. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 132.
  5. Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
  6. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  7. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  8. Скръбна вѣсть. – Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.
Димитър Поппандов директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1902 – 1903)
Илия Иванов (и. д.)
     Портал „Македония“         Портал „Македония