Димитър Поппандов

Димитър Поппандов
	Димитър Поппандов
български революционер
	Бюрото на Осмия редовен конгрес на Илинденската организация: Стефан Аврамов, Никола Киров, Петър Ацев (председател) и Димитър Поппандов
Роден	1871 г. Ваташа, Османска империя
Починал	не по-рано от 1942 г.
Политика
Партия	Демократически сговор
	Депутат
	XXII ОНС
	Димитър Поппандов в Общомедия

Димитър Поппандов Пешковски (изписване до 1945 година: Димитъръ попъ Пандовъ) е български политик, просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Биография

Димитър Поппандов е роден през 1871 година в тиквешкото село Ваташа, тогава в Османската империя.^[1] Завършва Духовната академия в Санкт Петербург, Русия^[2]^[3] в 1901 година.^[4] В учебната 1901/1902 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище^[3]^[5] и управител на прилепските училища.^[6]

В същото време е ръководител на Прилепския околийски комитет на ВМОРО, но по-късно същата година е арестуван от турските власти и е затворен в Прилепския затвор.^[3] Държан е там шест месеца, след което през септември 1902 година е оправдан от апелативния съд. Отказва да заеме предишната си длъжност и поради това митрополит Григорий Пелагонийски, изразявайки колко ценен е Поппандов, моли екзарха да го назначи другаде.^[6]

В 1909 година е учител в Скопие в Българското свещеническото училище, където преподава църковна история и богослужение,^[7] и в Педагогическото училище. На 22 ноември е арестуван заедно с учителя Атанас Михайлов заради произнесените от тях речи по време на погребението на войводата Васил Аджаларски. Попандов е осъден на интерниране от вилаета за срок от 3 години, а Михайлов – 2 години.^[8]

В 1911/1912 и 1912/1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.^[9]

След войните за обединение на България се включва активно в политическия и обществено-културния живот на македонската имиграция в България. През 1923 година става член-основател на Македонския научен институт.^[10] Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 - 1931) с листата на Демократическия сговор от Неврокопска избирателна околия.^[11]^[12] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.^[13]

В 1932 година е избран в Националния комитет на македонските братства.^[14] Влиза в ръководството и на Илинденската организация.^[15]

В 1942 година след освобождението на Вардарска Македония редактира българския кавадарски вестник „Тиквеш“.^[16]

Писмо от Скопското българско педагогическо училище до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър поп Антов и Ат. Михайлов, с. 1, 9 декември 1909
Писмо от Скопското българско педагогическо училище до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър поп Антов и Ат. Михайлов, с. 2
Писмо от Скопското българско педагогическо училище до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър поп Антов и Ат. Михайлов, с. 3
Писмо от Скопското българско педагогическо училище до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър поп Антов и Ат. Михайлов, с. 4

Вижте също

Методи Поппандов

Външни препратки

Пандовъ, Димитъръ п. Скопье. Исторически бѣлѣжки. София, Печатница П. Глушковъ, 1916.
Димитър Попандов – „Две надгробни речи; След убийството на Васил Аджаларски; Подробности по убийството на войводата Васил Стоянов“, публикувано във в. „Вести“, брой 34, 35, 40, Цариград, 1909 година
"Да не засенчваме „Илинден!“", публикувано във в-к "Илинденски лист. Издание на ръководното тело на Илинденската организация", София, Илинден – 2 август 1937 година
"Тиквешия – здрава Бугария", публикувано във в-к "Тиквеш. Вестник за култура, стопанство и политика", год. I. бр. 1, София, 30 януари 1942 година

Бележки

↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 385-386.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 367.
↑ ^а ^б ^в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 131-132.
↑ ^а ^б ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 88.
↑ ДАА-ЦДА, фонд 246K, опис 1, а.е. 413, л. 10
↑ ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 413, л. 2 и 2 гр.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 150.
↑ Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.) // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 187.
↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 211, 238, 250, 277 – 278.
↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1483. (на македонска литературна норма)

Иван Благоев

→

директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1901 – 1902)

→

Анастас Христов

[1] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 385-386.

[2] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 367.

[Николов_137-3] а ^б ^в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.

[Танчев_57-4] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.

[5] Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 131-132.

[:0-6] а ^б ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 88.

[7] ДАА-ЦДА, фонд 246K, опис 1, а.е. 413, л. 10

[8] ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 413, л. 2 и 2 гр.

[Кандиларовъ_156-9] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.

[10] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 150.

[Тюлеков_29-11] Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.) // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.

[12] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 187.

[13] Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.

[14] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.

[15] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 211, 238, 250, 277 – 278.

[16] Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1483. (на македонска литературна норма)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]