Никола Киров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Киров
български революционер и просветен деец

Роден
Починал
1962 г. (81 г.)

Учил в Битолска българска класическа гимназия

Никола Киров Трайков, известен като Майски, Ноги, Орлов и Гарибалди[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Киров като млад, в средата

Никола Киров е роден на 28 юни 1880 година в Крушево, тогава в Османската империя. Родът му по произход е от охридското село Свинища. Завършва основно образование в родния си град, а после учи в българската гимназия в Битоля, откъдето е изключен през 1898 година при бунт против екзархийската администрация и владиката Григорий. Премества се в Солун и в 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията се присъединява към ВМОРО.

През 1902-1903 година е учител в село Баница, Леринско. Арестуван е и е затворен в Лерин. При конвоирането му в Битоля е направен опит да бъде убит от страна на съпровождащите го стражари.[3]

През Илинденско-Преображенското въстание Никола Киров е в Крушево и участва в обявяването и защитата на Крушевската република. Последните ѝ мигове си спомня така:

По заповѣдь на офицеритѣ си, [турската] войската мина край труповетѣ на нашитѣ борци и съ пушечна стрелба въ въздуха имъ отдаде почить; Бахтиаръ благоволи да разреши да бѫдатъ прибрани отъ домашнитѣ имъ и погребани по християнски обичай падналитѣ на „Слива“ юначни „разбойници.“[4]

След въстанието остава ръководител на местния революционен комитет. По-късно е главен български учител в Емборе.[5]

Подир неуспеха на Илинденското въстание, в 1906 година повторно учителства во Леринско. По-късно се записва в Софиския университет, а през 1909 година учителствува в Ихтиман.

В 1910 година е назначен за главен български учител в Дебър, но при обезоръжителната акция на младотурците е арестуван в Крушево за подпомагане на четата на Блаже Кръстев и бит с 200 удара с тояга по краката. Лежи в затвора три седмици и заема мястото си в Дебър чак на 25 октомври.[6][7] В Дебър Киров успява на 27 февруари 1911 година да възобнови дебърското българско околийско учителско дружество „Свети Иван Бигор“, на което той става председател, Александър Стрезов – секретар, Петър Алексиев – касиер, а Васил Велев – член на Управителното тяло.[8]

През учебната 1911/1912 година е директор в училището в Ресен.

След Междусъюзническата война с цялото си семейство се прехвърля в България, завършва правни науки в Софийския университет и работи като учител и финансов служител, но и не спира да се занимава с революционна дейност.[9] Участва в дейността на Македонската федеративна организация.

През пролетта на 1914 година е изпратен като български главен учител в Корча, където да работи с българския архиерейски наместник за Албания Търпо Поповски. Гръцкото нахлуване обаче ги принуждава да преустановят дейността си и на 22 юни, заедно с цялото население на града, са принудени да го напуснат.[10]

През 1923 година издава романа „Илинден“, в който приписва на героя си Никола Карев създаването на Крушевския манифест.

Автор е на научните трудове „С поглед към Македония“, „Крушово и борбите му за свобода“ (1935), „Епопеята на Крушево“, „Светлина към тъмнината“ и други. Изявява се и като драматург и поет. Редовно публикува материали в списание „Илюстрация Илинден“.

Умира през 1962 година.[11][12] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 26, 62, 72, 73.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  3. Киров, Никола. Спомени и преживелици, Македония, год. VI, бр. 1760, 2 септември 1932, с. 4, бр. 1761, 3 септември 1932, с. 4, бр. 1762, 5 септември 1932, с. 4.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 372.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 1.
  9. Баждаров, Георги, „Моите спомени“
  10. Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 151.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 218.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 76 – 77.
  13. ДАА, Фонд № 933К, оп.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония