Никола Киров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Киров
български революционер и просветен деец

Роден
Починал
1962 г. (81 г.)

Образование Битолска българска класическа гимназия

Никола Киров Трайков, известен като Майски, Ноги, Орлов и Гарибалди[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Киров като млад, в средата

Никола Киров е роден на 28 юни 1880 година в Крушево, тогава в Османската империя. Родът му по произход е от охридското село Свинища. Завършва основно образование в родния си град, а после учи в българската гимназия в Битоля, откъдето е изключен през 1898 година при бунт против екзархийската администрация и владиката Григорий. Премества се в Солун и в 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията се присъединява към ВМОРО.

През 1902-1903 година е учител в село Баница, Леринско. Арестуван е и е затворен в Лерин. При при конвоирането му в Битоля е направен опит да бъде убит от страна на съпровождащите го стражари.[3]

През Илинденско-Преображенското въстание Никола Киров е в Крушево и участва в обявяването и защитата на Крушевската република. Последните ѝ мигове си спомня така:

По заповѣдь на офицеритѣ си, [турската] войската мина край труповетѣ на нашитѣ борци и съ пушечна стрелба въ въздуха имъ отдаде почить; Бахтиаръ благоволи да разреши да бѫдатъ прибрани отъ домашнитѣ имъ и погребани по християнски обичай падналитѣ на „Слива” юначни „разбойници.”[4]

След въстанието остава ръководител на местния революционен комитет. По-късно е главен български учител в Емборе.[5]

Подир неуспеха на Илинденското въстание, в 1906 година повторно учителства во Леринско. По-късно се записва в Софиския университет, а през 1909 година учителствува в Ихтиман.

В 1910 година е назначен за главен български учител в Дебър, но при обезоръжителната акция на младотурците е арестуван в Крушево за подпомагане на четата на Блаже Кръстев и бит с 200 удара с тояга по краката. Лежи в затвора три седмици и заема мястото си в Дебър чак на 25 октомври.[6][7] В Дебър Киров успява на 27 февруари 1911 година да възобнови дебърското българско околийско учителско дружество „Свети Иван Бигор“, на което той става председател, Александър Стрезов – секретар, Петър Алексиев – касиер, а Васил Велев – член на Управителното тяло.[8]

През учебната 1911/1912 година е директор в училището в Ресен.

След Междусъюзническата война с цялото си семейство се прехвърля в България, завършва правни науки в Софийския университет и работи като учител и финансов служител, но и не спира да се занимава с революционна дейност.[9] Участва в дейността на Македонската федеративна организация.

През пролетта на 1914 година е изпратен като български главен учител в Корча, където да работи с българския архиерейски наместник за Албания Търпо Поповски. Гръцкото нахлуване обаче ги принуждава да преустановят дейността си и на 22 юни, заедно с цялото население на града, са принудени да го напуснат.[10]

През 1923 година издава романа „Илинден“, в който приписва на героя си Никола Карев създаването на Крушевския манифест.

Автор е на научните трудове „С поглед към Македония“, „Крушово и борбите му за свобода“ (1935), „Епопеята на Крушево“, „Светлина към тъмнината“ и други. Изявява се и като драматург и поет. Редовно публикува материали в списание „Илюстрация Илинден“.

Умира през 1962 година.[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.26, 62, 72, 73
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  3. Киров, Никола. Спомени и преживелици, Македония, год. VI, бр. 1760, 2 септември 1932, с. 4, бр. 1761, 3 септември 1932, с. 4, бр. 1762, 5 септември 1932, с. 4.
  4. Силянов, Христо, „Освободителнитѣ борби на Македония, I“, стр.372
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.37
  6. Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 1.
  9. Баждаров, Георги, „Моите спомени“
  10. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 151.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 76 – 77.
     Портал „Македония“         Портал „Македония