Битолска българска класическа гимназия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битолска българска класическа гимназия
Bitolya Bulgarian High School Seal, 1896.jpg
Bulgarian Bitolya high school building.jpg
Информация
Седалище Битоля, Османска империя
Основаване 1899
Основател Българска екзархия
Закриване 1913
Вид гимназия
Директор пръв Антон Попстоилов
Ученици 200 към 1909 година
Битолска българска класическа гимназия в Общомедия
Учители в Битолската българска гимназия. Наум Темчев – директор, Тойкова, Никола Гърков, Ладева и други. Преди 1900 г.
Учители в гимназията в 1900 г. Третият прав от ляво на дясно е Наум Темчев. Последният седнал от ляво на дясно е Емануил Лепчев. Фото Анастас Лозанчев
Пансионът към училището

Битолската българска класическа гимназия е създадена със съдействието на Солунската българска мъжка гимназия, като през учебната 1899 – 1900 година класическият отдел на Солунската гимназия се премества в Битоля.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пръв директор на училището е Антон Попстоилов. През 1899 година, след скандал с него, Христо Матов напуска гимназията.

На 11 май 1899 година, на тържеството за Св. Св. Кирил и Методий учителят Иван Цоков остро критикува битолския владика Григорий Пелагонийски. Екзархията уволнява учителя, но в гимназията избухва бунт и част учениците, подкрепяни от учители, застават на страната на Цоков. Вследствие, гимназията е временно затворена, провинилите се учители са уволнени, а учениците организатори на бунта – изключени.[1]

През 1900 година на сградата на училището се прави основен ремонт.

В гимназията се развива активна революционна дейност. Даме Груев съвместява учителството и воденето на тайни революционни кръжоци, в които участват самите ученици. [3] Издава се ръкописният революционен вестник „Жална Македония“.[4] През 1899 – 1900 година в училището преподават още Михаил Герджиков (под името и с дипломата на Тодор Луканов), Петър Мартулков и Васил Пасков.[5][6] Пере Тошев и Гьорче Петров, по време на учителстването си, подпомагат местния революционен комитет на ВМОРО и издават вестник „На оръжие“. Още учители там са Йордан Бомболов и Мехмед ефенди[7].

През есента на 1902 година в гимназията учител по български език и литература е Кръсте Мисирков. Други учители са: Атанас Яранов – историк, Панче Хаджиздравев – математик, Емануил Ляпчев, учител по турски език, и Парашкев Цветков – по музика.[8]

Гимназията разполага и с пансион, който се намира в района на Куртдере (Вълчата суха река). Владислав Миладинов-Алексиев описва живота в пансиона като „суров, войнишки, но в същото време задушевен, български“. В пансиона освен ученици живеят и част от учителите.[9]

През учебната 1909 година броят на завършилите ученици в Битолската класическа гимназия е 194, като само 16 души са отпаднали по различни причини. [10]

В Битоля работи и Битолската българска девическа гимназия, на която за кратко директор е Евтим Спространов, като и двете са затворени през 1913 година.

Преподаватели и възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от IV клас на Българската мъжка класна гимназия, 1900 – 1901 г.

Преподаватели в Битолската българска класическа гимназия[редактиране | редактиране на кода]

Това са:

Писмо от Битолската българска гимназия до Екзарх Йосиф I.

Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-известните възпитаници са:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
  2. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова, съставители, Михаил Γерджиков и подвигът на тракийци 1903 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и Главно Управление на Архивите, София, 2002, Документи и материали № 2
  3. Баждаров, Георги, „Моите спомени“, София – 1929 г.
  4. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 110.
  6. „106 години от Илинденско-Преображенското въстание – Анархистът Михаил Герджиков“, в. „Свободна мисъл“, август 2009 г.
  7. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, 2005, стр.7
  8. Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
  9. Миладинов-Алексиен, Владислав. Българска земя. Път и легенда, София, Македонски научен институт, 1943, с. 208 – 209.
  10. Галчев, Илия, „Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2005 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония