Юлиан Шумлянски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлиан Шумлянски
Julian Szumlański
български просветен деец

Роден
Починал
1920 г. (80 г.)
Юлиан Шумлянски в Общомедия

Ю̀лиан Офнер Шумля̀нски (на полски: Julian Szumlański) е български просветен деец, преподавал в редица български училища в Македония, етнически поляк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Удостоверение от главния секретар на МВРИ Живко Добрев за услугите, които Захария и Юлиан Шумлянски са оказали на българите в Солун и загубите, които са понесли поради това, 10 юни 1929 г.

Роден е през 1840 година в галицийския град Лемберг, по това време в границите на Австрийската империя. Завършва природни науки в Лвовския университет. С колеги от университета образуват отряд, с който вземат участие в полското Януарско въстание (1863 – 1864). Осъден на заточение в Сибир, успява да избяга в Османската империя. Настанява се в Цариград, където с помощта на Михал Чайковски (Садък паша) започва работа в султанския дворец. След известно време заминава за Румъния, от където по-късно пристига в България. Първоначално се заселва в село Турсунлии, край Сливен. Там изкарва прехраната си като препарира птици и насекоми за околните училища.[1]

Преподава в Русенската гимназия „Княз Борис I“,[2] естествени науки в Солунската българска мъжка гимназия и в други български училища в Македония. В Солунската гимназия урежда първокласен зоологически кабинет.[3] Подкрепя българското национално освободително движение и спомага чрез дипломатически натиск за освобождаване от затвора на редица революционни дейци.

Битолското сиропиталище

Жени се за македонската българка Захария Василева и заедно с нея основава сиропиталище в Битоля, което приютява около 120 деца, останали кръгли сираци след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. Преподавател е в Битолската мъжка българска гимназия.[4]

След загубата на Междусъюзническата война от България, болницата на семейство Шумлянски става място за укритие на преследваните българи. Освен това, двамата посещават затворите, където има българи. След началото на Първата световна война, през 1915 година са интернирани в Северна Африка (Захария в Маади, Кайро, а Юлиян – във Фезан).[5] По време на заточението си се разболява. Три и половина години с жена си са разделени.

Когато идва примирието, те са посрещнати като национални герои в София. Но в следвоенната разруха първоначално остават без препитание, дом и средства. Все пак през 1919 година основават сиропиталище „Битоля“ за бежанци от Македония.[6][7].

Юлиан Шумлянски умира в София в 1920 година.[8][9][10][11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914. София, издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-92-0. с. 90.
  2. Регионален исторически музей – Русе
  3. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 12.
  4. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 13.
  5. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 91.
  6. Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.267-268
  7. Илюстрация Илинден, бр.112, стр.10-12
  8. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  9. „Илюстрация Илинден“, март 1938, година Х, кн. 3 (93), стр.8.
  10. Куманов. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 278.
  11. Николов, Тома. Спомени от моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 353 – 359
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „България“         Портал „България