Михаил Чайковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Чайковски.

Михаил Чайковски
Michał Czajkowski
полски патриот и писател

Роден
Починал
6 януари 1886 г. (81 г.)
Борки, Руска империя (днес Украйна)

Религияислям
НационалностРуска империя
Flag of the Ottoman Empire (1844–1922).svg Османска империя
Учил въвВаршавски университет
Работил вофицер, журналист, прозаик
ПсевдонимSadyk Pasza
Михаил Чайковски в Общомедия

Михаил (Мѝхал) Чайко̀вски (на полски: Michał Czajkowski; на руски: Михаил Станиславович Чайковский, известен още като Садък Паша и Чайка Чайковски) е полски писател, въстаник и офицер, османски паша.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб „Ястшембец"

Роден е на 29 септември 1804 г. в Холчинец, Киевска губерния, Украйна, в шляхтишкото семейството на Петронеля (с моминско име Глембоцка) и Станислав Чайковски. По баща е поляк, но сам той винаги с гордост е твърдял, че по майка е потомък на прочутия казашки атаман Григорий Бжуховецки.

Неговият идеал е освобождение на Полша от Руско владичество и създаване на Полско-украинска казашка република. Участва в полското въстание за национално освобождение от 1830 – 31 г., като проявява забележителна смелост и храброст. Получава чин обер-лейтенант и е награден със Златен кръст за храброст. След потушаването на въстанието емигрирал с целия си полк и се поставил под заповедите на княз Адам Йежи Чарториски, водач на полското антируско революционно движение, действащ от хотел „Ламберт“ в Париж.

През 1841 г. Чайковски е изпратен от Чарториски като агент в Истанбул, за да създаде постоянна представителна агенция на „Хотел Ламберт", която да се превърне център и организатор на противоруската пропаганда и дейност на Балканите, Украйна и Кавказ.

Когато в края на 1850 г. под натиска на Петербург е предстояло екстрадирането му от Турция, Чайковски преминава на турска служба, приема исляма и променя името си на Мехмед Садък паша (разговорно познат повече като Садък паша или Садък паша-Чайковски).

В навечерието на Кримската война (1853 – 56 г.) под негово внушение бил сформиран Казак-алай (Казашки полк в състава на турската армия), целта на който била да обедини казаците-разколници, заселени по онова време в Добруджа, с представителите на християнските народности (главно българите) от полуострова, за участие във войната срещу Русия с оглед освобождението на Полша. Казак-алаят бил сформиран в Одрин от българи и поляци, които дали клетва за вярност на султана. Българите малко се интересували от деликатните цели на полка, към който се числели. За тях е било важно, че ще носят оръжие и униформа, ще яздят коне и въртят дълги саби – нещо, което дотогава за простата рая е било абсолютно забранено. Полкът се е нарекъл Казашки по името на казаците, които до окончателното им присъединяване в Южна Русия към русите, са служили като съюзници на турците заедно с кримските татари. Френският император Наполеон III, тогава турски съюзник, по молба на Чайковски пратил оръжие и дрехи за 1000 души от тия своего рода казаци. Под заповедите на Садък паша, въоръжени с модерно френско оръжие, Казак-алаят участвал успешно в първата част на войната – от Лудогорието през Букурещ до р. Прут, след което по искане на Австрия бил изтеглен на турска територия.

Със своя полк Садък паша-Чайковски бил на служба още десетина години на различни места в Турската империя – главно в Сливен, като през цялото време запазил християнския характер на Казак-алая, та не е чудно, че много от българите, служили и получили военни знания в него, се включили по-късно в четническите и революционни бунтове, както и в Руско-турската освободителна война.

Казак-алаят на Садък паша Чайковски е изиграл положителна роля в нашето Възраждане – с покровителството си над църквата и населението, с военното обучение на български младежи, с европеизирането на хората и нравите, с поощрението на културния живот, а по отношение на хайдути и четници алаят най-често е проявявал пасивност, резервираност и нежелание да ги преследва по понятни причини.

През 1870 г. се прави опит за потурчване на славянските дружини в Казак-алая като предложили на Садък паша – Чайковски да въведе в полка си турския език и команда. В знак на несъгласие той подава оставка. Казашкия полк се разформирова след като от него избягали, напуснали и подали оставки много от офицерите и нисшите чинове.

През 1872 г. Михал Чайковски е амнистиран от руския цар и се завръща в Украйна. Възвръща християнското си вероизповедание през 1873 г.

Самоубива се на 4 януари 1886 г. в Борки, Черниговски район, Украйна.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Литературното творчество на Михал Чайка-Чайковски има принос в опознаване състоянието на духа, икономиката и нравите по българските земи от онази епоха. Той написва книгите „Кърджали“ (1839 г.) и „България“ (1871 г.).

Михал Чайковски взема дейно участие в културния живот на страната. Запознат добре с проблемите на българската възраждаща се нация участва в акциите по черковния въпрос (черковно-националната борба), но насочва българите към католицизма. Подпомага откриването на български училища. Поддържа връзки с Александър Екзарх, Георги С. Раковски, Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Георги Миркович и др.

В същото време обаче като последовател и мисионер на Адам Чарторийски се стреми да ограничи руското влияние на Балканите и е за укрепване целостта на Османската империя. Развива проект за турско-славянска войска с оглед бъдеща война срещу Русия, както и идея за турско-български дуализъм. Дейността му е насочена определено срещу руската имперска политика, в интерес на полската националноосвободителна кауза.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Powieści kozackie. Wyd. A. Jelowickiego i spólki (1837)[1]
  • Stefan Czarniecki. Powieść historyczna (1861)
  • Kirdżali; powieść naddunajska (1875)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Catalog.hathitrust.org (посетен на 20 март 2015 г.)
На български език
На полски език
  • Юлиуш Кияс: Kijas, Juliusz, Michał Czajkowski pod urokiem Mickiewicza, Kraków, Nakł. Uniwersytetu Jagiellońskiego, 1959.
  • Ядвига Худжиковска: Chudzikowska, Jadwiga, Dziwne życie Sadyka Paszy; o Michale Czajkowskim, Warszawa, Państwowy Instytut Wydawniczy, 1971.
  • Марек Квапишевски: Kwapiszewski, Marek, Późny romantyzm i Ukraina: z dziejów motywu i życia literackiego, Warszawa, Instytut Badań Literackich PAN, 2006.
  • Йежи Лонтка: Łątka, Jerzy, Carogrodzki pojedynek, Kraków, Krajowa Agencja Wydawnicza, 1985.