Солунска многопрофилна болница „Свети Димитър“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Солунска обща болница
„Свети Димитър“
Карта
Пълно имеΓενικό Νοσοκομείο Θεσσαλονίκης „Ο Άγιος Δημήτριος“
МестоположениеСолун, Гърция

Солунската обща болница „Свети Димитър“, (на гръцки: Γενικό Νοσοκομείο Θεσσαλονίκης „Ο Άγιος Δημήτριος“) е държавна болница в македонския град Солун, Гърция. Разположена е в североизточната част на града. От 2012 година[1] болницата е обединена в една институция с болницата „Георгиос Гениматас“.[2] В 1984 година сградата на болницата е обявена за паметник на културата.[3][4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според някои сведения общинската болница в града е създадена през 1875 година от Мидхад паша.[2][3][4] Сградата на общата болница „Свети Димитър“ е сред по-новите османски паметници в града, но няма точна дата на построяването ѝ. То е станало след 1898 година, тъй като на карта от тази година на мястото не е обозначена постройка.[2][3] Според една от версиите болницата е изградена в 1900 – 1901 година, когато са изградени Конакът, Казармите и Идадието.[3][4] Архитектът на сградата не е известен, но е вероятно, поради голямото сходство на морфологичните елементи с тези на казармите той е Виталиано Позели. В 2018 година Г. Папасулиотис открива инициалите BP като подпис върху сградата.[4] Според друга версия болницата е от 1902 – 1903 година[3][4] и изградена по инициатива на кмета Хулуси бей по планове на Ксенофон Пеонидис.[4]

Първоначалната площ на болницата е 54,043 m2 и се казва Болница за бедни (Gureba Hastahanesi) или „Хамидие“ (Hamidiye), а по-късно „Беледие“ (Belediye), тоест Общинска.[3][2]

По време на Междусъюзническата война тогавашната турска болница „Хамидие“ е иззета за създаването на българската болница „Червен кръст“ за лекуването на ранените български войници, по инициатива на видни български дейци в Солун, сред които Захария Шумлянска и други.[5] След загубата на Междусъюзническата война от България, болницата на семейство Шумлянски става място за укритие на преследваните българи.[6]

След като Солун попада в Гърция в 1912 година е прекръстена на Общинска болница.[3][2] В 1916 година Н. Кириазидис казва, че болницата „има 200 легла, хирургическо отделение и малка микробиологична лаборатория. Но ѝ липсва дезинфекционна пещ.“[3] През 1971 година става държавна осбственост и е прекръстена на Обща болница „Свети Димитър“ с площ от 31,600 m2 за ново крило.[3][2] Заедно със Солунската болница „Хирш“ са най-големите в града в началото на XX век.[3]

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

Болницата е двуетажна удължена сграда с четири крила в четирите ѝ края. Организацията както на фасадите, така и на етажния план се ръководи от абсолютна симетрия. В основата си архитектурата се придържа към класицизма, но има и ренесансови елементи.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ιστορία // ΓΝΘ „Γ. Γεννηματάς – Ο Άγιος Δημήτριος“ – Γ. Γεννηματάς. Посетен на 1 август 2019 г.
  2. а б в г д е Το Οθωμανικό αποτύπωμα της πόλης // Parallaxi Magazine, 2017-09-24. Посетен на 24 юли 2019 г. (на гръцки)
  3. а б в г д е ж з и к л Ιστορία του Νοσοκομείου // ΓΝΘ „Γ. Γεννηματά – Ο Άγιος Δημήτριος“ – Ο Άγιος Δημήτριος. Архивиран от оригинала на 2019-08-01. Посетен на 1 август 2019 г. (на гръцки)
  4. а б в г д е Κύρτση Χάνι // Thessarchitecture. Посетен на 27 април 2022 г. (на гръцки)
  5. Крайничанецъ, Тодоръ Г. Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония. София, Печатница „Гладстонъ“, 1938. с. 35.
  6. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 91.