Стара сграда на Философския факултет на Солунския университет
| Сграда на Философския факултет Παλαιά Φιλοσοφική Σχολή | |
 Фасадата | |
 Местоположение в дем Солун | |
| Вид | училище |
|---|---|
| Местоположение | Солун, Гърция |
| Архитект | Виталиано Позели |
| Изграждане | 1887 – 1888 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Сграда на Философския факултет в Общомедия | |
Идадието или Старата сграда на Философския факултет на Солунския университет (на гръцки: Το παλαιό κτήριο της Φιλοσοφικής Σχολής του Α.Π.Θ., Παλαιά Φιλοσοφική Σχολή) е историческа постройка в град Солун, Гърция.[1][2][3]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е разположена в комплекса на Солунския университет, на улица „Етникѝс Амѝнис“ (на гръцки: "Εθνικής Αμύνης", бивша „Василисис Софияс“ (на гръцки: "Βασιλίσσης Σοφίας"), а в османско време „Хамидие“).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Османско училище[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е построена от османската държава за основаното в 1886 година солунско държавно училище – идадие. Изградена е на улица „Хамидие“, отворена след събарянето на източните стени на града. Това е първата постройка в Солун, възложена на италианския архитект Виталиано Позели, за което той е изпратен от Цариград през 1886 година.[4] Строежът на училището започва в 1887 година и в 1888 година идадието се нанася в новата сграда.[3] В първоначалния си вид училището е триетажна сграда със стена, заобикаляща парцела му. Отзад има малка помощна сграда. При откриването си сградата има 42 класни стаи за над 200 ученици и около 30 учители.[2]
В 1908 година, поради нарасналия брой ученици, министерството на образованието разрешава разширяване на сградата и са добавени две двуетажни флангови крила.[5] Същата година в сградата е открито турско висше училище за обучение на висши служители, главно съдебни служители.[2]
През есента на 1912 година, по време на Балканската война, в сградата са разположени българските части. При избухването на Междусъюзническата война, на 17 юни 1913 година гръцките военни изпращат ултиматум с искане българските войници да се предадат. След отказа им, сградата е обкръжена от гръцки войници и критска жандармерия. Гърците се прикриват в сградите в парка „Меленико“ и зад паметниците на еврейските гробища, които се простират зад училището. Сградата пострадва силно при избухналото сражение.[2]
Гръцка болница[редактиране | редактиране на кода]
След като Солун попада в Гърция, в сградата е настанена Втора военна хирургична болница. По време на Първата световна война броят на ранените е така голям, че болницата не може да ги поеме и се налага да използва съседния стадион на „Ираклис“ за разполагане на палатки. Военната болница се помещава в сградата до 1927 година.[5]
Гръцко училище[редактиране | редактиране на кода]
В 1927 година в сградата от първоначалното си седалище Вила Алатини е преместен Солунският университет – първоначално Философският факултет, след това катедрата по горите на Физическия факултет, а на следващата година Факултетите по физика, математика и селското стопанство и по-късно и Училището по право и икономика. Съответно сградата е непрекъснато обновявана и разширявана – на страничните крила е добавен трети етаж, построено е задно крило, в което е аулата, а приземието е превърнато в химически лаборатории. Така сградата придобива окончателния си вид през 1932 година. Повечето от интервенциите са дело на архитектите Александрос Драгумис, Йоанис Димитриадис и Анастасиос Матексас. На фасадата на сградата пише „ΜΟΥΣΑΙΣ ΧΑΡΙΣΙ ΘΥΕ“, Жертвай за музите и харитите, надпис, дело на Харитон Харитонидис (1878 – 1954), декан от 1928 – 1929 до 1938 – 1939 година и първи професор по старогръцки език в университета. По време на Втората световна война е използвана от германците като военна болница, а на университета е оставена само аулата и химическите лаборатории. След войната сградата е върната на Солунския университет и в нея е разположен Философският му факултет. В 1961 година спомагателните сгради по границата с игрището на „Ираклис“ са съборени, за да се отвори място за площад „Химия“. На юг зад сградата няколко години има стадион на ПАОК. Сградата пострадва от Солунското земетресение в 1978 година. Напълно е обновена в 1986 година.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Το Οθωμανικό αποτύπωμα της πόλης // Parallaxi Magazine, 2017-09-24. Посетен на 2 август 2019 г.
- ↑ а б в г д е Τζήμου, Κύα. O Χάρτης της πόλης: Παλιά Φιλοσοφική // Parallaxi Magazine, 2016-06-25. Посетен на 2 август 2019 г.
- ↑ а б Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 6. (на гръцки)
- ↑ Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 1. (на гръцки)
- ↑ а б Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 7. (на гръцки)
