Бяла кула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бяла кула
Λευκός Πύργος
Музеи в Гърция
Salonica White Tower.jpg
Map of Thessaloniki 2.png
40.6264° с. ш. 22.9484° и. д.
Местонахождение в Солун
Местоположение Солун
Тематика исторически
Бяла кула в Общомедия

Бялата кула (на гръцки: Λευκός Πύργος, Левкос Пиргос, на турски: Beyaz Kule, Беяз куле) е историческа забележителност и музей в град Солун, Гърция, разположен на брега на Солунския залив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пленник скача от кулата, за да избегне изтезанията.

Кулата е най-източната от трите кули на морската стена на града, съборена заедно с другите две кули в 1867 година. Тя свързвала източната с морската стена на Солун и разделяла еврейския квартал от мюсюлманските и еврейските гробища. Построена е от османския султан Сюлейман Велики в 1535 – 1536 година.[1] Кулата заменя стара византийска кула, спомената от солунския епископ Евстатий Катафлор в описанието му на обсадата на града от норманите в 1185 година.[2]

Използвана е успешно от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници. Заради безбройните жертви на османските изтезания и екзекуции кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле – Кулата на кръвта и Червената кула до към края на 19 век.

Турците затварят и изтезават тук в 1863 г. Петко войвода.

През 1890 година кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. Макар днес да е в светлобежов цвят, все още се нарича Бялата кула.

Солун попада в Гърция след Балканските войни в 1912 – 1913 година и през Първата световна война кулата е използвана като команден център на съглашенските войски и като склад за археологически находки, открити от британските части. По-късно е използвана като елемент от въздушната отбрана на града и като метеорологическа лаборатория на Солунския университет. Пред кулата е работило прочутото кафене и театър „Театър на Бялата кула“, съборени през 1954 година за разширяване на парка.

Кулата днес[редактиране | редактиране на кода]

Сега кулата се намира на крайбрежния булевард „Ники“. В нея се помещава „Византийският музей“ и е една от водещите туристически атракции на града. Постройката е под управлението на Гръцкото министерството на културата и Агенцията за византийските старини.

Кулата е цилиндрична с височина от 33,9 m и диаметър 22,7 m. Има приземен етаж и 6 етажа, свързани със 120-метрова вита стълба по външната стена.

Символика[редактиране | редактиране на кода]

Османска пощенска картичка

Кулата се смята за символ на Солун и за символ на върховната власт на Гърция над Македония. Като основна забележителност на Солун – главния град на Македония, Бялата кула е използвана като символ и от македонски организации с македонистка или българска ориентация като Македонската патриотична организация, например.

През ранните години на 1990-те Бялата кула е център на голям спор между Гърция и новосъздадената Република Македония. Една от големите политически партии в Република Македония и водеща опозиция ВМРО-ДПМНЕ предлага печатането на банкноти, на които да е изобразена Бялата кула. Предложението е в подкрепа на иредентистката концепция „Обединена Македония“ на славомакедонските националисти, издигащи лозунга „Солун е наш“ по онова време. Все пак правителството в Скопие отхвърля предложението на ВМРО-ДПМНЕ и възприема друг дизайн за македонските банкноти, които са пуснати в обращение през 1992 година.

Въпреки това крайни националистически организации в Република Македония печатат неофициални банкноти с изображение на Бялата кула, които се продават като сувенири по улиците на Скопие. Печатането на тези банкноти става причина да плъзнат слухове в Гърция, че на македонския денар наистина са изобразени гръцки символи. В действителност банкнотите никога не се пускат в обращение, но в резултат на случката противоречията между двете държави, свързани си името на страната се изострят.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. M.Kiel. A Noto on the Exact of Construction of the White Tower of Tessaloniki", Balkan Studies, XIV, (1973), p.352-357. Цитирано по: Kenneth M. Setton, Papacy and the Levant, 1204-1571, DIANE Publishing, 1978, р.23.
  2. Λευκός Πύργος
     Портал „Македония“         Портал „Македония