Сграда на „Банк Отоман“ (Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сграда на Банк Отоман
Κτίριο Παλιάς Οθωμανικής Τράπεζας
Османска пощенска картичка
Османска пощенска картичка
Местоположение в Солунски вилает, Солун
Местоположение Солун, Гърция
Архитект Виталиано Позели
Изпълнител Атанас Митровски
Изграждане 1904 г.
Сграда на Банк Отоман в Общомедия

Сградата на Банк Отоман или Сградата на Солунската държавна консерватория (на гръцки: Κτίριο Παλιάς Οθωμανικής Τράπεζας) е историческа постройка в град Солун, Гърция.[1][2][3]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е разположена във Франкомахала, на улица „Франки“ № 15.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Старата сграда на банката, преди взривяването през април 1903 г.

Първоначалната сграда е собственост на английския консул в Солун Джон Абът, който построява луксозно имение около 1840 година. В 1863 година сградата е продадена на Отоманската банка, която отваря в нея солунския си клон. На 29 април 1903 година година обаче сградата е взривена и унищожена от български анархисти по време на Солунските атентати. Оцеляват единствено части от фасадата и трезорът в мазето.[3]

Постройката на новата сграда е възложена на видния архитект Виталиано Позели и тя е открита на 20 юни 1904 година.[3] Построена е от дебърския майстор Атанас Митровски.[4] Сградата бързо става една от забележителностите на града и се споменава във всички пътеводители. При Солунския пожар в 1917 година претърпява минимални щети, тъй като е защитена от пожарникари. В 1921 година е извършена реставрация от Плобер, а в 1924 година от Ели Модиано. В 1930 година престава да бъде банка и 1949 година става собственост на Института за социално осигуряване. През 1977 година сградата е обявена за паметник на културата. На следната 1978 година пострадва силно от Солунското земетресение и в продължение на 6 години е изоставена. След реконструкция от 1983 година в нея е настанена Солунската държавна консерватория.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

От архитектурна гледна точка сградата е необарокова с много влияния от френската архитектура. Позели запазва старата фасада за основа. Доминиращ елемент в организацията му е вътрешният двор, в който се влиза през засводен стъклен вход. Друга отличителна черна на сградата са големите балкони с ренесансови елементи и впечатляващото стълбище. Статуите в градината са внесени от европейски страни.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Το Οθωμανικό αποτύπωμα της πόλης. // Parallaxi Magazine, 2017-09-24. Посетен на 2 август 2019 г.
  2. а б в Καζαντζίδου, Νένα. Ο Χάρτης της πόλης: Κρατικό Ωδείο υπό έξωση. // Parallaxi Magazine, 2013-06-20. Посетен на 2 август 2019 г.
  3. а б в г Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 13. (на гръцки)
  4. Личности: Митровски, Атанас. // Солун и българите: история, памет, съвремие, 12 октомври 2020 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония