Мелница „Алатини“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мелница „Алатини“
Μύλοι Αλλατίνι
Коминът на фабриката
Коминът на фабриката
Местоположение
Вид индустриални сграда
Местоположение Солун, Гърция
Архитект Виталиано Позели
Изграждане 1898 г.
Състояние руини

Мелницата „Алатини“ (на гръцки: Μύλοι Αλλατίνι) е бивше голямо предприятие в Солун, Гърция, разположено край квартала Каламария.[1][2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Мелницата в началото на XX в.

В XIX век основателят на рода Алатини Моисей Алатини има валцова мелница и се занимава с керамика.[2] Първата парна мелница е построена в Солун през 1854 година от Дарбле де Корбле в сътрудничество с братя Алатини. През 1883 година мелницата е поета от братята Алатини,[1] които купуват акциите на Дарбли и Модиано[3] и основават компанията „Фратели Алатини“.[2]

Основната пететажна сграда на фабриката е по проект на Виталиано Позели и е построена 1898 година, след като предходната изгаря при пожар.[1][2][3] Комплексът включва административната сграда, складове, хладилна зона и сградата на валцовата мелница с котелното, магазинът за машини и комин.[2][3] В 1907 година във фабриката са преработени 32 900 000 килограма жито.[4] Мелницата към края на XIX век е най-голямата в Източна Европа, като в нея работят 250 души и тя произвежда 80 000 оки брашно на ден.[3]

В 1913 година семейство Алатини продава имотите си и се мести в Ливорно. Космас Панутосос, вносител на зърно, купува мелницата в 1926 година и успява да удвои капацитета ѝ и да я превърне в най-голямата на Балканите. Сградата пострадва от пожар, но отново отваря врати в 1939 година. Трети пожар в 1950 година до голяма степен унищожава централната мелница. Тя е възстановена, но възможностите ѝ вече са ограничени. През 80-те години комплексът затваря врати.[3]

Към началото на XXI век фабриката и прилежащата ѝ територия са изоставени. Определена е за паметник с историческо значение и има множество планове за реставрирането ѝ.[2] Новите индустриални сгради на компания Алатини се намират в Текелиево.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Основната сграда е пететажна, продълговата, правоъгълна постройка и нейните фасади са организирани в три хоризонтални зони. Характеризира се с абсолютна симетрия в отворите както по хоризонталната, така и по вертикалната си ос. На фасадата има разделение на пет основни части, симетрични на централната ос, които са разделени с вертикални декоративни ивици от червени тухли. Спомагателните сгради следват строителните стандарти на индустриалните сгради от онова време.[3] Сградата е претърпява няколко съществени изменения като унищожаването на някои тухлени декорации от пожар, а петият етаж е изцяло възстановен.[1]

Административната сграда е триетажна с полусутерен. Тя показва абсолютна симетрия по отношение на своите оси и е еклектична с неокласически и барокови декоративни елементи. Централната ос е подчертана от много лек издатък, както и от присъствието на централната врата с врата, облицована с бял мрамор. Над главния вход има полукръгъл прозорец. Интериорът е светъл, тъй като на гърба на сградата има врата, с мраморна преграда и полукръгъл прозорец. Характерно е отсъствието на балкони - има само един балкон, на първия етаж отзад. Балконът се поддържа от великолепни ковани косници и е украсен с ковани парапети.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Κόνσουλα, Αθανασία. Τρισδιάστατη Αποτύπωση στο Γενί Τζαμί Θεσσαλονίκης με Σαρωτή Laser. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Διατμηματικό Πρόγραμμα Μεταπτυχιακών Σπουδών: Προστασία, Συντήρηση και Αποκατάσταση Μνημείων Πολιτισμού, 2012. σ. 15. (на гръцки)
  2. а б в г д е Allatini Mills. // Δήμος Θεσσαλονίκης. Посетен на 4 август 2019 г. (на английски)
  3. а б в г д е ж з Μύλοι Αλλατίνι. // Thessarchitecture. Посетен на 26 декември 2020 г.
  4. Томов, Ангел. Македонските партии след младотурския преврат. III. Социалистическата федерация. // Македонска мисъл 2 (5-6). 1947. с. 190.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония