Текелиево
| Текелиево Σίνδος | |
|---|---|
  Текелиево  Текелиево  Текелиево | |
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Делта |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 2 m |
| Население (2001) | 7540 души |
| Пощенски код | 570 08 |
| Телефонен код | 2310-78 |
| Текелиево в Общомедия | |
Текелиево или Текелиово (на гръцки: Σίνδος, Синдос, на турски: Tekeli, Текели, до 1926 Τεκελή, Текели[1]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Делта в административна област Централна Македония. Градът има население от 7540 души (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Текелиево е разположен в Солунското поле, в областта Вардария между реките Галик (Галикос) и Вардар (Аксиос) и е на практика индустриално предградие на Солун.
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
В античността Херодот пише, че флотатата на Ксеркс I влиза в градовете Терме, Синдос и Халестре.[2] Така очевидно Синдос е бил пристанище вероятно около устието на Галик (в древността Ехедорос).
Византийският лексикограф Стефан Византийски споменава град Синтос (Σίνθος). Името има предгръцка етимология и е сходно с Пиндос, Линдос, Олинтос, Закинтос и вероятно първите му обитатели са били пеласги.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Текелиево е село със смесено в етническо отношение население. Селото е чифлик, принадлежащ на вакъфа на Евренос бей.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Текелиево има 240 жители българи, 100 турци и 85 цигани.[5] Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Текелиево има 400 българи патриаршисти гъркомани и функционира гръцко училище.[6] Гръцките андартски чети на Гоно Йотов и Апостолис Матопулос нападат Текелиево и убиват изявени българи.[7]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Текели (Τεκελί) е славяногласно село в Солунската митрополия с 298 жители, от които с гръцко съзнание 280 (155 мъже и 125 жени) и с българско 18. В селото работи смесено гръцко начално училище с 29 ученици (24 мъже и 5 жени) и 1 учител.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Текелиево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война Текелиево остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Синдос.[10] В 1928 година Текелиево е смесено местно-бежанско с 370 бежански семейства и 1395 жители бежанци.[11] Бежанците, заселени в Текелиево, са предимно от Виза (Източна Тракия), Хамза Бейли (Магнезия), Кебир Сурсулук край Бурса и Синапли (България).[12]
В 1952 – 1972 година е построен храмът „Успение Богородично“.[13]
- Официални преброявания
- 1920 – 694 души
- 1928 – 1820 души
- 1940 – 3692 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Текелиево
Георгиос Арванитидис (р. 1959), гръцки политик
Ставри Николов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]- Филипос Трендафилидис или Социотис (Φίλιππος Τριανταφυλλίδης ή Σωτσιώτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τεκελή -- Σίνδος
- ↑ Херодот. „История“, 7, 123.
- ↑ Δήμος Εχεδώρου. Η Σίνδος.
- ↑ Δήμος Εχεδώρου. Το Τεκελί (Περίοδος της τουρκοκρατίας).
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp 218-219.
- ↑ ΤΟ ΡΟΥΜΛΟΥΚΙ - ΙΣΤΟΡΙΑ – ΛΑΟΓΡΑΦΙΑ – ΣΥΜΜΕΤΟΧΗ ΣΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.512, 882.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δήμος Εχεδώρου. Η Σίνδος (Νεότερη περίοδος).
- ↑ Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου Σίνδου. // Αγία Βαρβάρα Σταυρουπόλεως. Посетен на 9 октомври 2016.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.512.
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
| |||||||||||||||||
Портал „
