Текелиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Текелиево
Σίνδος
Солун
40.6667° с. ш. 22.8° и. д.
Текелиево
Централна Македония
40.6667° с. ш. 22.8° и. д.
Текелиево
Гърция
40.6667° с. ш. 22.8° и. д.
Текелиево
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Делта
Географска област Вардария
Надм. височина 2 m
Население (2001) 7540 души
Пощенски код 570 08
Телефонен код 2310-78
Текелиево в Общомедия

Текелиево или Текелиово (на гръцки: Σίνδος, Синдос, на турски: Tekeli, Текели, до 1926 Τεκελή, Текели[1]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Делта в административна област Централна Македония. Градът има население от 7540 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Текелиево е разположен в Солунското поле, в областта Вардария между реките Галик (Галикос) и Вардар (Аксиос) и е на практика индустриално предградие на Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Антични находки от гробници край Текелиево, Солунски археологически музей
Вазички за парфюми от гробници край Текелиево, около 540 пр. Хр., Солунски археологически музей

В античността Херодот пише, че флотатата на Ксеркс I влиза в градовете Терме, Синдос и Халестре.[2] Така очевидно Синдос е бил пристанище вероятно около устието на Галик (в древността Ехедорос).

Византийският лексикограф Стефан Византийски споменава град Синтос (Σίνθος). Името има предгръцка етимология и е сходно с Пиндос, Линдос, Олинтос, Закинтос и вероятно първите му обитатели са били пеласги.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селяни в Текелиево през Първата световна война

В края на XIX век Текелиево е село със смесено в етническо отношение население. Селото е чифлик, принадлежащ на вакъфа на Евренос бей.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Текелиево има 240 жители българи, 100 турци и 85 цигани.[5] Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Текелиево има 400 българи патриаршисти гъркомани и функционира гръцко училище.[6] Гръцките андартски чети на Гоно Йотов и Апостолис Матопулос нападат Текелиево и убиват изявени българи.[7]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Текели (Τεκελί) е славяногласно село в Солунската митрополия с 298 жители, от които с гръцко съзнание 280 (155 мъже и 125 жени) и с българско 18. В селото работи смесено гръцко начално училище с 29 ученици (24 мъже и 5 жени) и 1 учител.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Текелиево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Текелиево, гръцка пощенска картичка

В 1913 година след Междусъюзническата война Текелиево остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Синдос.[10] В 1928 година Текелиево е смесено местно-бежанско с 370 бежански семейства и 1395 жители бежанци.[11] Бежанците, заселени в Текелиево, са предимно от Виза (Източна Тракия), Хамза Бейли (Магнезия), Кебир Сурсулук край Бурса и Синапли (България).[12]

В 1952 – 1972 година е построен храмът „Успение Богородично“.[13]

Официални преброявания
  • 1920 – 694 души
  • 1928 – 1820 души
  • 1940 – 3692 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Текелиево
  • Flag of Greece.svg Георгиос Арванитидис (р. 1959), гръцки политик
  • Flag of Bulgaria.svg Ставри Николов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
  • Flag of Greece.svg Филипос Трендафилидис или Социотис (Φίλιππος Τριανταφυλλίδης ή Σωτσιώτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τεκελή -- Σίνδος
  2. Херодот. „История“, 7, 123.
  3. Δήμος Εχεδώρου. Η Σίνδος.
  4. Δήμος Εχεδώρου. Το Τεκελί (Περίοδος της τουρκοκρατίας).
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp 218-219.
  7. ΤΟ ΡΟΥΜΛΟΥΚΙ - ΙΣΤΟΡΙΑ – ΛΑΟΓΡΑΦΙΑ – ΣΥΜΜΕΤΟΧΗ ΣΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ
  8. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. с. 136 - 137.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.512, 882.
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δήμος Εχεδώρου. Η Σίνδος (Νεότερη περίοδος).
  13. Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου Σίνδου. // Αγία Βαρβάρα Σταυρουπόλεως. Посетен на 2016-10-09.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.512.
  15. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
     Портал „Македония“         Портал „Македония