Направо към съдържанието

Текелиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Текелиево
Σίνδος
Солун
40.6706° с. ш. 22.8056° и. д.
Текелиево
Централна Македония
40.6706° с. ш. 22.8056° и. д.
Текелиево
Гърция
40.6706° с. ш. 22.8056° и. д.
Текелиево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДелта
Географска областВардария
Площ47,248 km²[1]
Надм. височина2 m
Население7657 души (2001 г.)
162 души/km²
Пощенски код570 08
Телефонен код2310 – 78
Текелиево в Общомедия

Текелиево или Текелиово (на гръцки: Σίνδος, Синдос, на турски: Tekeli, Текели, до 1926 годинс Τεκελή, Текели[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Делта в административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Текелиево е разположен в Солунското поле, в областта Вардария между реките Галик (Галикос) и Вардар (Аксиос) и е на практика индустриално предградие на Солун.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие

[редактиране | редактиране на кода]
Антични находки от гробници край Текелиево, Солунски археологически музей
Вазички за парфюми от гробници край Текелиево, около 540 пр. Хр., Солунски археологически музей

В античността Херодот пише, че флотатата на Ксеркс I влиза в градовете Терме, Синдос и Халестре.[3] Така очевидно Синдос е бил пристанище вероятно около устието на Галик (в древността Ехедорос).

Византийският лексикограф Стефан Византийски споменава град Синтос (Σίνθος). Името има предгръцка етимология и е сходно с Пиндос, Линдос, Олинтос, Закинтос и вероятно първите му обитатели са били пеласги.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Жени в Текелиево, XIX век
Селяни в Текелиево през Първата световна война

В края на XIX век Текелиево е село със смесено в етническо отношение население. Селото е чифлик, принадлежащ на вакъфа на Евренос бей[5] и на муката на пазачите на ливади.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Текелиево има 240 жители българи, 100 турци и 85 цигани.[7] Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Текелиево има 400 българи патриаршисти гъркомани и функционира гръцко училище.[8] Гръцките андартски чети на Гоно Йотов и Апостолис Матопулос нападат Текелиево и убиват изявени българи.[9]

Според гръцки източници в 1905 година в Текели са регистрирани 298 жители, предимно гръцкоговорещи, които се занимават с поддържане на ливадите в района и с отглеждане на камили и коне. Също така няколко работят в конюшните[6] на чифлика, където се отглеждат крави, коне, биволи и волове. В района на Текелиево много номадски влашки семейства прекарват зимата със стадата си, наемайки различни земи от собственика. Последният собственик на Текели е Хамди бей, но е възможно този чифлик да е бил зависещ от Солунското теке, на което жителите на чифлика са плащали част от годишната реколта от продукцията си. Фермата е организирана по европейски образец и се смята за един от най-добрите чифлици в Македония през този период.[10]

В района на Текелиево в края на ΧΙΧ век има много подземни води, които извират от извори в различни части на чифлика, както и по на юг в Гъскарка (Калохори), което е заселено по-късно. Извън Текелиево има пръснати блата, пълни с местни водни растения, докато по бреговете на Галик има много диви тополи и върби. Девствената растителност около Галик позволява въденето на много диви животни, като диви свине, вълци, чакали и лисици.[10]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Текели (Τεκελί) е славяногласно село в Солунската митрополия с 298 жители, от които с гръцко съзнание 280 (155 мъже и 125 жени) и с българско 18. В селото работи смесено гръцко начално училище с 29 ученици (24 мъже и 5 жени) и 1 учител.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Текелиево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Текелиево, гръцка пощенска картичка

В 1913 година след Междусъюзническата война Текелиево остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Синдос.[13] В 1928 година Текелиево е смесено местно-бежанско с 370 бежански семейства и 1395 жители бежанци.[14] Бежанците, заселени в Текелиево, са предимно от Виза (Източна Тракия), Хамза Бейли (Магнезия), Кебир Сурсулук край Бурса и Синапли (България).[15]

В 1952 – 1972 година е построен храмът „Успение Богородично“.[16]

Официални преброявания
  • 1920 година – 694 души
  • 1928 година – 1820 души
  • 1940 година – 3692 души
  • 2001 година - 7540 души
  • 2011 година - 9289 души

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Текелиево
  • Георгиос Арванитидис (р. 1959), гръцки политик
  • Ставри Николов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
  • Филипос Трендафилидис или Социотис (Φίλιππος Τριανταφυλλίδης ή Σωτσιώτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[18]
Свързани с Текелиево
  • Киро Нанов Миалски (? - 1903), родом от Михалово, установил се в Текелиево и оглавил българското национално движение в селото, убит от андарти[19]

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ dlib.statistics.gr // Архивиран от оригинала на 21 септември 2015 г. (стар стил).
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Херодот. „История“, 7, 123.
  4. ↑ Δήμος Εχεδώρου. Η Σίνδος Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine..
  5. ↑ Δήμος Εχεδώρου. Το Τεκελί (Περίοδος της τουρκοκρατίας) Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine..
  6. ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 39. (на гръцки)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
  9. ↑ Γιοβανόπουλος, Γρηγόριος. Το Ρουμλούκι - Ιστορία - Λαογραφία - Συμμετοχή στο Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Σχολή Επιστημών Αγωγής. Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης Διδασκαλείο, Μάιος 2007. σ. 134 – 151. (на гръцки)
  10. ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 40. (на гръцки)
  11. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 512, 882.
  13. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Δήμος Εχεδώρου. Η Σίνδος (Νεότερη περίοδος) Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine..
  16. ↑ Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου Σίνδου // Αγία Βαρβάρα Σταυρουπόλεως. Архивиран от оригинала на 2018-10-12. Посетен на 9 октомври 2016.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 512.
  18. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
  19. ↑ Ч., В. Василъ Нановъ // Македония II (477). 14 май 1928.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Текелиево&oldid=12385969“.