Коняри (дем Делта)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коняри
Ανατολικό
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Делта
Географска област Вардария
Надм. височина 3 m
Население (2001) 389 души

Коняри, Коняре или Кона̀ра[1], или Гюндоглар (на гръцки: Ανατολικό, Анатолико, катаревуса Ανατολικόν, Анатоликон, до 1955 година Βαλμάδα, Валмада[2]) е село в Гърция, дем Делта в административна област Централна Македония с 389 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Вардария на 4 километра северно от град Кулакия (Халастра).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През османското владичество Коняри е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКонари като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Валмадес (Valmadès), Камбанийска епархия, живеят 780 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Коняре (Koniaré) е показано като село с 234 домакинства и 1096 жители българи.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Коняри живеят 1220 българи християни.[6] Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коняре (Koniaré) има 960 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[7]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Валмада (Βαλμάδα) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 629 жители с гръцко съзнание. В селото работи четирикласно гръцко смесено училище и детска градина със 101 ученици и 2 учители.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Коняри са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Валмаса (Валмадес) като българско село на българо-гръцката езикова граница:

От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Коняри
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Мирчев (Митре), македоно-одрински опълченец, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg П. Н. Георгиев (1855 – ?), завършил филология в Атина и Мюнхен[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставри Христов (Ристов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[13]
  • Flag of Greece.svg Ставрос Кукусинас (Σταύρος Κουκουσίνας), гръцки андартски деец, четник на Йоанис Деместихас и други капитани в Ениджевардарското езеро[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Христов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[15]
Починали в Коняри
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Бахчеванов (? – февруари 1910), войвода на ВМОРО, загинал в сражение с османски войски заедно с Щерю Наумов[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.209
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βαλμάδα -- Ανατολικόν
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.154-155.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.218-219.
  8. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.853.
  10. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.444.
  12. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.778.
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.781.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001
     Портал „Македония“         Портал „Македония