Арапли (дем Делта)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Арапли.
| Арапли Νέα Μαγνησία | |
| — село — | |
  Арапли  Арапли  Арапли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Делта |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 4088 души (2021 г.) |
| Арапли в Общомедия | |
Арапли или Араплия (на гръцки: Νέα Μαγνησία, Неа Магнисия, до 1927 година Αραπλή, Арапли,[1] до 1952 година Λαχανόκηπος/Λαχανόκηποι, Лаханокипос/Лаханокипи[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Делта в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Арапли е разположено в Солунското поле, в областта Вардария на левия бряг на река Галик (Галикос) и на практика е предградие на Солун. В селото е разположен Араплийският манастир „Рождество Богородично“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Арапли първоначлно е село, но после е превърнато в чифлик, принадлежащ на муката на пазачите на ливади.[3] Жителите му отглеждат животни за нуждите на османската армия. В XVII век селото има 8 къщи, а в 1771 година християнските му жители плащат 540 аспри данък.[4] В края на XIX век Арапли е българско село в Солунска каза на Османската империя. В 1860 година е изградена църквата „Свети Атанасий“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Арапли (Araplie) е показано като село с 15 домакинства и 58 жители българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Арапли има 155 жители българи.[6] Около 1900 година в Арапли се заселват жители на Балджа (Мелисохори) и на Додулари (Диавата).[3]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Араплия) минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Араплия (Araplia) има 200 българи екзархисти.[8]
В 1905 година в селото има 78 българи екзархисти.[3]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Арапли (Ἀραπλί) е славяногласно село в Солунската митрополия със 75 жители с българско съзнание. В селото работи 1 българско училище с 6 ученици и 1 учител.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война Арапли остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Лаханокипос. В 1928 година Арапли е смесено местно-бежанско с 329 бежански семейства и 1209 жители.[10] В 1952 година селото е прекръстено на Неа Магнисия, в превод Нова Магнезия.
- Преброявания
- 2001 година - 4011 жители
- 2011 година - 4266 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Арапли
Ахил Антонов (Αχιλλέας Αντωνίου), гръцки андартски деец, действа през 1909 година в Богданска планина заедно с Георги Богданцалията[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 40. (на гръцки)
- ↑ Официален сайт на Дем Ехедорос // Архивиран от оригинала на 2024-01-29. Посетен на 2009-06-04.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150-151.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
| |||||||||||||||||
