Балджа
Тази статия е за солунското село. За ениджевардарското вижте Балъджа.
| Балджа Μελισσοχώρι | |
  Балджа  Балджа  Балджа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Даутбал |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Надм. височина | 223 m |
| Население | 3406 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 570 18 |
| Балджа в Общомедия | |
Балджа (на гръцки: Μελισσοχώρι, Мелисохори, катаревуса Μελισσοχώριον, Мелисохорион, до 1926 година Μπάλτζα, Балдза[1]) е село в Гърция, в дем Даутбал, област Централна Македония с 1722 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северозападната част на Лъгадинското поле, на 9 километра северозападно от Лъгадина (Лангадас) и на 16 северно от Солун, в източното подножие на планината Балджа. Югоизточно от селото е разположен манастирът „Христос Вседържител“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Георги“ е от 1774 година.[3] Жителят на Балджа Нестор Стерю участва в Гръцката война за независимост. В XIX век Балджа е българско село в процес на окончателно елинизиране.
| „ | Селата Балджа, Дреми Глав и Гивезна (Гвоздово) са български, окончателно погръчени. В Балджа има още старци, които знаят български, но новото поколение не знае. И тук както и в Халкидика се пеят още български песни... В Балджа и в Гювезна е имало преселени по няколко гръцки къщи още през XVIII в., които помогнали за погръчаньето им.[4] | “ |
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Балдзия (Baltzia) живеят 2700 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Балджа (Baldja) е посочено като село с 400 домакинства и 1735 жители гърци.[6]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Балджа живеят 1700 гърци.[7]
Селото е убежище на четите на гръцката въоръжена пропаганда в Солунско и Кукушко. Видни гръцки дейци от Балджа са Хараламбос Стакопулос и Атанасиос Ставрудис. На 1 декември според доклад на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов гръцката чета от Балджа убива двама българи от кукушките села, които ходили на пазар в Балджа.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Балджа (Baldja) има 1810 жители гърци и в селото функционира гръцко училище.[9]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Балджа (Μπάλτζα) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 2400 жители с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко училище и детска градина с 225 ученици (143 мъже и 42 жени) и 4 учители. В селото има и образователно дружество.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов го определя като гъркоманско. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[11]
При избухването на Междусъюзническата война в 1913 година селото е овладяно от гръцки части и става главна квартира на армията преди Битката при Кукуш. След войната Балджа остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Мелисохорион.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чикут | Τσικούτι | Амбелия | Άμπέλια[12] | |
| Криасти[13] | Κριάστι | Плая | Πλαγιά[12] | местност на ЮИ от Балджа и на СЗ от Айватово[13] |
| Унизма[13] или Унисма | Ουνισμα | Ктимата | Κτήματα[12] | местност на И от Балджа, на С от Айватово и на ЮИ от Дремиглава[13] |
| Цаирудия[13] | Τσαϊρούδια | Ливадия | Λιβάδια[12] | местност на СИ от Балджа и на ЮЗ от Дремиглава[13] |
| Кайнарска река[13] | Καϊνάρικος Λάκκος | Рема | Ρέμα[12] | река на З от Балджа[13] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Балджа
Апостол Георгиев, български опълченец, изпратен в лагера на Опълчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, зачислен в I опълченска дружина на 8 май 1877 година,[14] умрял преди 1918 г.[15]
Астериос Дарас (Αστέριος Ντάρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[16]- Астериос Камариотис (Αστέριος Καμαριώτης), гръцки андартски деец, четник при Апостолис Матопулос, а след това при Лазар Доямов[16]
- Атанасиос Ставрудис (Αθανάσιος Σταυρούδης, 1873 – ?), гръцки андартски деец, агент от втори ред, планира убийството на Андреас Копасис на 9 март 1912 година, управител на остров Самос[17]
- Василиос Ляпис (Βασίλειος Λιάπης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[16]
- Георгиос Будурас (Γεώργιος Μπούντουρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[16]
- Георгиос Гагацис или Гафкацис (Γεώργιος Γαγάτσης ή Γκαφκάτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[16]
- Георгиос Куцурис (Γεώργιος Κουτσούρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, шпионира турските власти, по-късно осъден на 6 месеца[16]
- Георгиос Стакопулос (Γεώργιος Στακόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]
- Илияс Пападимитру или поп Атанасиос (Ηλίας Παπαδημητρίου η Παπα Αθανάσιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[16]
- Маркос Цамис или Камарис (Μάρκος Τσάμης ή Καμάρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер[17]
- Хараламбос Стакопулос, гръцки андартски деец
- Починали в Балджа
- Гоце Тенчов (1850 - 1883), български общественик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ιερά Μονή Παντοκράτορος // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Ο Ναός του Αγ.Γεωργίου Μελισσοχωρίου // Ναός Αγίου Γεωργίου Μελισσοχωρίου. Архивиран от оригинала на 2014-05-25. Посетен на 24 май 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 299.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
- ↑ „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 166, 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 57.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
- ↑ а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
| |||||||||||||||||
