Айватово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Солунско, Гърция. За селото в Скопско, Република Македония вижте Айватовци.

Айватово
Λητή
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Лъгадинско поле
Надм. височина 123 m
Население (2001) 2841 души
Пощенски код 545
Телефонен код 23940 – 73
Айватово в Общомедия

Айватово или книжовно Хайватово (на гръцки: Λητή, Лити, до 1926 година Αειβάτι, Айвати[1]) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония с 2841 жители (2001). В Айватово има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западната част на Лъгадинското поле, на 5 километра западно от Лъгадина (Лангадас) и на 12 северно от Солун. Махалата Антуполи (Ανθούπολη или Ανθόκηποι, Антокипи) се води отделно селище със 189 жители. Северозападно от селото е разположен манастирът „Христос Вседържител“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Лете[редактиране | редактиране на кода]

Дервентският папирус

В Античността между Айватово и Лъгиново е разположен големият македонски град Лете (средно и новогръцко произношение Лити). Лете е известен от монети и надписи и е споменат от Птолемей (III, xiii), Плиний Млади (IV, x, 17), Валерий Харпократион, Стефан Византийски и Свидас в Античността и от Никифор Вриений (IV, xix) в Средновековието. В некропола на Лете е намерен Дервентският папирус, както и Дервентският кратер.[3]

Лете се появява в някои късни Notitiae Episcopatuum като викариат на солунската католическа архиепископия. До XVIII век е седалище на православна епископия,[3] а в Римокатолическата църква е титулярна епархия.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айвати (Aïvati) живеят 1230 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хайватово (Hayvatovo) е посочено като село с 208 домакинства и 912 жители българи,[6] а Айбарово (Aybarovo) като село със 176 домакинства и 779 жители българи.[7]След Руско-турската война жителите на Айватово молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на ученици от селото, тъй като не могат да имат собствено училище.[8] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Айватово.[9]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Айватово живеят 1580 българи християни.[10]

В с. Айватово има отдавна добри гръцки училища, но понеже селяните не правят женитби с околните огръчени села, и селото е запазено.[11]

Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Айватово (Aïvatovo) има 2000 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[12]

Според Анастасия Каракасиду по време на действието на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Айватово е пробългарската твърдина в Лъгадинско, в която българските четници евакуирали старите хора от село Гнойна, за да ги спасят от гръцките нападения.[13]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Айвати (Ἀειβάτι) е славяногласно село в Солунската митрополия с 1395 души (725 мъже и 670 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко смесено училище, както и детска градина с 252 ученици (263 мъже и 89 жени) и 4 учители и има едно образователно дружество.[14]

През Балканската война Айватово е освободено от 3 бригада на Седма пехотна рилска дивизия на 26 октомври 1912 година, след победата на ген. Спас Георгиев в известния Бой при Айватово.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Лити. Според Анастасия Каракасиду жителите на Айватово са разглеждани от жителите на съседното Гвоздово (Асирос) като потомци на „българска раса“, защото някога, а и все още говорели „славянски“.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Андон Димитров
Родени в Айватово
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Димитров (1868 – 1933), български революционер, основател на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Георгиос Айватлиотис (Γεώργιος Αϊβατλιώτης), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година[16]
  • Flag of Greece.svg Емануил Никас (Εμμανουήλ Νίκας), учител и гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Лъвов (1830 - ?), български духовник, протосингел на Българската екзархия
  • Flag of Greece.svg Николаос Сьокос (Νικόλαος Σιώκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Левов, български просветен деец
  • Flag of Greece.svg Христос Димитриу (Χρήστος Δημητρίου), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Михайлов – Айватовлията, български учител в Гумендже (1868 – 1870), борец за църковна независимост[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αειβάτι -- Λητή
  2. Ιερά Μονή Παντοκράτορος. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.
  3. а б Herbermann, Charles, ed. Lete. in: Catholic Encyclopedia. New York, Robert Appleton Company, 1913.
  4. Lete (Titular See) Letaeus. // Catholic Hierarchy. Посетен на 28 февруари 2016.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152 – 153.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 154 - 155.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 17 – 18.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
  12. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р. 218 – 219.
  13. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 67.
  14. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  15. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 66.
  16. Γενικά Αρχεία του Κράτους, Φάκελοι Αγωνιστών του 1821
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
  18. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
  19. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.428.
     Портал „Македония“         Портал „Македония