Дервентски папирус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дервентски папирус
Πάπυρος του Δερβενίου
фрагменти от папируса
фрагменти от папируса
Създаден около 340 пр.н.е.
Оригинален език старогръцки
Жанр философски трактат
Дервентски папирус в Общомедия

Дервентският папирус (на гръцки: Πάπυρος του Δερβενίου) е древногръцки папирус, открит в 1962 година. Папирусът представлява философски трактат, алегоричен коментар на орфическа поема, теогония, създадена в кръга на философа Анаксагор през втората половина на V век пр. Хр., и според някои автори „е най-важният нов извор за гръцката философия и религия, появил се след Ренесанса“. Папирусът датира от около 340 г. пр. Хр., от времето на управлението на Филип II Македонски, и така е най-старият запазен ръкопис в Европа.[1][2] Публикуван е в 2006 година.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Ръкописът е открит в некропола на древномакедонския град Лете, разположен в прохода Дервент (Дервени), южно от солунското село Айватово (Лити). Карбонизиралият от кладата на благородник папирус е един от малкото оцелели папируси в Гърция.[1] Пази се в археологическия музей в Солун.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Папирусът в Солунския музей

Текстът е коментар на хекзаметрическа поема, приписвана на Орфей, от която са цитирани фрагменти. Поемата започва с думите „Затворете вратите вие, непосветени“, известен призив към пазене на тайна, споменат и от Платон. Според теогонията в поемата Никта (Нощта) ражда Уран (Небето), който става първия цар. След това е наследен от Кронос, а по-късно от Зевс.

Зевс, „чул пророчества от баща си“, отива в светилището на Нощта, която му предава „всички пророчества, които той по-късно трябва да осъществи“. След като ги чува, Зевс „поглъща фалоса [на цар Уран], който пръв е еякулирал блясъка на небето“.[3]

Публикуване[редактиране | редактиране на кода]

Текстът не е официално публикуван в продължение на 44 години след откриването му, освен в три частични издания. През есента на 2005 година с папируса се заема екип от експерти, начело с Пиерис от Института за философски изследвания и Дирк Обинк, директор на Оксиринхус - папирусен проект на Оксфордския университет, с помощта на съвременна мултиспектрална техника, разработена от Роджър Макфърлейн и Джийн Уеър от Университета Бригъм Янг. Междувременно папирусът е публикуван от учени от Солун (вижте Tsantsanoglou и други). Публикацията дава пълен текст на папируса със снимки и превод. Документът предоставя още поле за научна работа (вижте Janko 2006).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ancient scroll may yield religious secrets. // The Associated Press. Посетен на 2006-06-01.
  2. THE PAPYRUS OF DERVENI. // Гръцко министерство на културата. Посетен на 2006-06-01.
  3. Bowersock, G. W. Tangled Roots. От The New Republic Online 8 юни 2005. Посетен на 6 юни 2006.
     Портал „Македония“         Портал „Македония