Анаксагор
Вижте пояснителната страница за други значения на Анаксагор.
| Анаксагор Ἀναξαγόρας | |
|---|---|
| древногръцки философ | |
 | |
|
| |
| Роден |
около 500 г. пр.н.е.
|
| Починал |
около 428 г. пр.н.е.
|
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Повлиян | Милетска школа |
| Повлиял | Архелай, Перикъл |
| Анаксагор в Общомедия | |
Анаксагор е древногръцки, предсократически философ известен със своята космология и с откритието си на причината за затъмненията.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
В средата на 5 век пр.н.е. живее около 30 години в превръщащата се в център на гръцкия свят Атина, но е изгонен от града по религиозни причини. Той е първият, пренесъл йонийската философия в Атина. Анаксагор слага началото на философския живот в Атина. Според него не природна стихия, а Умът стои в основата на природата и нейния порядък. Анаксагор учи, че като цяло светът не възниква и не загива, съществуват семена на нещата, които са вечни. Според него няма най-малки съставни елементи, а материята получава свойствата си от това, което преобладава в сместа[1].
Тези семена Аристотел ще определи като "хомеомерии" (подобночастни).[2] Семената представляват минимални частици, които имат всички свойства на нещата.
Във всяко семе присъстват качествата на всички неща и в този смисъл Анаксагор учел, че всичко е във всичко. В тях обаче преобладавали качествата на определен предмет, затова при съединяване на частиците възниква определен предмет.
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||||||||
