Анаксагор

Анаксагор Ἀναξαγόρας
древногръцки философ
Роден	496 г. пр.н.е. Клазомене
Починал	428 г. пр.н.е. Лампаск
Философия
Регион	Западна философия
Повлиян	Милетска школа
Повлиял	Архелай, Перикъл
Анаксагор в Общомедия

Анаксагор е древногръцки, предсократически философ известен със своята космология и с откритието си на причината за затъмненията.

Живот

В средата на 5 век пр.н.е. живее около 30 години в превръщащата се в център на гръцкия свят Атина, но е изгонен от града по религиозни причини. Той е първият, пренесъл йонийската философия в Атина. Анаксагор слага началото на философския живот в Атина. Според него не природна стихия, а Умът стои в основата на природата и нейния порядък. Анаксагор учи, че като цяло светът не възниква и не загива, съществуват семена на нещата, които са вечни. Според него няма най-малки съставни елементи, а материята получава свойствата си от това, което преобладава в сместа.

Тези семена Аристотел ще определи като "хомеомерии" (подобночастни). Семената представляват минимални частици, които имат всички свойства на нещата.

Във всяко семе присъстват качествата на всички неща и в този смисъл Анаксагор учел, че всичко е във всичко. В тях обаче преобладавали качествата на определен предмет, затова при съединяване на частиците възниква определен предмет.

Използвана литература

• Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници

• Портал „Философия“

Външни препратки

• Биография на Анаксагор