Анаксагор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Анаксагор.

Анаксагор
Ἀναξαγόρας
древногръцки философ

Роден
около 500 г. пр.н.е.
Починал
около 428 г. пр.н.е. (72 г.)

Религияатеизъм
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
Интересинатурфилософия
ИдеиКосмическият разум (Nous), управляващ всички неща
Млечният път (Via Lactea) като концентрация на далечни звезди[1]
ПовлиянМилетска школа
ПовлиялАрхелай, Перикъл
Анаксагор в Общомедия

Анаксагор е древногръцки, предсократически философ, известен със своята космология и с откритието си на причината за затъмненията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 5 век пр.н.е. живее около 30 години в превръщащата се в център на гръцкия свят Атина, но е изгонен от града по религиозни причини. Той е първият, пренесъл йонийската философия в Атина. Анаксагор слага началото на философския живот в Атина. Според него не природна стихия, а Умът стои в основата на природата и нейния порядък. Анаксагор учи, че като цяло светът не възниква и не загива, съществуват семена на нещата, които са вечни. Според него няма най-малки съставни елементи, а материята получава свойствата си от това, което преобладава в сместа[2].

Тези семена Аристотел ще определи като „хомеомерии“ (подобночастни).[3] Семената представляват минимални частици, които имат всички свойства на нещата.

Във всяко семе присъстват качествата на всички неща и в този смисъл Анаксагор учел, че всичко е във всичко. В тях обаче преобладавали качествата на определен предмет, затова при съединяване на частиците възниква определен предмет.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. DK 59 A80: Aristotle, Meteorologica 342b.
  2. Ауди 2009, с. 29.
  3. Радев Р., Учението на Анаксагор в Антична философия, Стара Загора: Идея, 1994, стр. 191-205.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]