Софизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Заглавието на тази статия може да се сбърка със суфизъм.


Софизъм е дума, мисъл, изказване, която представлява лъжлив аргумент. Също модел и тенденция на такова говорене.

Историята на софизма[редактиране | edit source]

Софизмът, по своя произход, е техника, преподавана от високо престижна и уважавана група от учители философи и реторици. Негативната конотация на думата, в нейния пренебрежителен и подценяващ модерен оттенък на „невалиден аргумент, композиран спекулативно“, е далеч от репрезентиране на вярванията на истинските Софисти, с изключение на това, че те като цяло са били преподаватели по реторика — тоест са преподавали по аргументация на едно говорене (Виж Реторика). Но сега Софистите са познати основно чрез описаното от техните опоненти — затова и няма почти нищо, цитирано или упоменато в позитивен аспект, което да е запазено. От малкото останали текстове и отделни изречения, трудно може да се прецени и съди за това учение и да се състави пълен изглед и виждане върху Софистиката. Това, което в момента е известно за софистиката, посочва и доказва разликата между платоновото говорене за софистите и това, което софистиката в действителност е била. (Основни източници на критика на софистите са Платон и Аристотел.)

История на понятието[редактиране | edit source]

Значението на думата „софист“ (произлиза от гръцки и означава „умен човек“ или някой, който „прави“ мъдрост; също магьосник) коренно се променя с времето. Първоначално софист е бил човек, който е предавал знание на своите ученици. Това е бил специфичен термин, приписван и на Седемте мъдри мъже на Гърция. Тоест софистът е бил философ, който в центъра на вниманието си е поставял изучаването на човека и се е опитвал да обори основания върху религията мироглед. Но постепенно, в разбирането си на процеса на познанието, софистите изпадат в субективизъм и отричане на обективната истина — тоест нихилизъм, и накрая свеждат диалектиката до софистика. И така, през 5-ти век пр.Хр., в Атина се разпространява понятието за софист, като реторик, предлагащ да учи младежи в убедителното говорене и водене на спор. От тук и терминът „софизъм“.

Аристотеловата гледна точка и други критики[редактиране | edit source]

Според негативната критика на софизма, това е неправилен аргумент, мнимо доказателство, докато според Аристотел истинското реторично доказателство е ентимемата.

Твърдението на Протагор например е, че задачата на софиста е „да се представи най-лошият аргумент като най-добър“ по пътя на хитроумните уловки в речта, разсъждението и да се занимава не с истината, а с успеха в спора или чисто практическата изгода.

За софизми се считат изказвания от типа на: „Ако ти никога не си губил рогата си, значи имаш такива.“

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Philosophie.jpg Портал Философия