Софистика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Софистика е понятие, обозначаващо в най-популярното си значение едно от философските течения в древногръцката античност. Философите – софисти обикновено били пътуващи, частни учители по реторика.

Значими представители: Протагор, Горгий, Филострат, Антифон и др.

В периода на късната античност, особено през 2 век, в Рим популярност придобива т. нар. „втора софистика“.

Характерна черта за софистиката изобщо е голямото значение, което тя отделя на реториката. Оттук и негативният оттенък в другото значение на термина „софизъм“, като пейоративен израз, отнасящ се до разсъждения, основани на лъжливи доводи, манипулативно използване на аргументи, словесно изхитряне, което води към само привидно логични изводи. Критични мнения за софистиката са известни още от съвременниците им: Платон, Марк Аврелий и др.

Похвати на софистиката са откъсването на събитията от тяхната връзка, прилагане на закономерности за една група явления към явления от друга група, на една историческа епоха – към събития от друга епоха и т.н. „Софизми“ се наричат всевъзможните уловки, които са замаскирани с външна, формална правилност. Но те се прилагат съзнателно в спор или в доказателството, а в същността си са неправилни доводи.